4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
София,29.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 633/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 428 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 441/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Добрички районен съд определение № 14 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 4567/2011 г. за прекратяване на производството по същото дело поради недопустимост на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за строителство от 13.05.2008 г. поради абсолютна симулация и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на същия договор като документ.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно и представлява отказ от правосъдие, поради това, че съдът е обсъждал допустимостта само на евентуалния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, но не и на главния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като същевременно е прекратил производството по делото изцяло. Излага съображения в подкрепа на становището, че наличието на влязло в сила решение, с което е осъден да заплати неустойка за неизпълнение на процесния договор, не го лишава от правен интерес да претендира обявяването на същия за нищожен в друго исково производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Като значим за делото е посочен въпросът: Решението по иск за заплащане на неустойка по договор и липсата на възражение за нищожност на договора в рамките на това производство създава ли сила на пресъдено нещо за водене на иск за прогласяване на нищожността му. Твърдението за противоречие с практиката на ВКС и за противоречиво решаване на този въпрос е обосновано с решение № 430 от 23.05.1985 г. на ВС, ІІ г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на частната касационна жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 06.08.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от БГ Трас” АД, [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за строителство от 13.05.2008 г. поради абсолютна симулация и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на същия договор като документ, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за тяхната недопустимост. Решаващият състав е приел, че фактите, които съставляват основание на двата иска, е следвало да бъдат релевирани с възражение от ищеца [фирма] в производството по гр. д. № 4104/2009 г. на Добрички районен съд, приключило с влязло в сила решение, с което е прието за установено съществуването на вземане на [фирма] срещу [фирма] по същия договор за строителство. И тъй като такива възражения не са били заявени от страна на настоящия ищец, имащ качеството на ответник по приключилото дело, въззивната инстанция е направила извод за тяхното преклудиране и за формирана сила на пресъдено нещо, която се явява пречка за разглеждане на предявените впоследствие искове за недействителност на сделката и за неистинност на документа за нея.
Настоящият състав счита, че макар да е значим за конкретното дело, поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване, предвид отсъствието на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Отговор на този въпрос е даден във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща задължителен за долустоящите съдилища характер, съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 115 от 10.012012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, І т. о. е прието, че: Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици; Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира; Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото вземане. С оглед на тези съображения, в посоченото решение е направен извод, че: Ако с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати в двоен размер или да върне задатък, уговорен в договор между страните, в друго съдебно производство, в което кредиторът претендира заплащането на обезщетение по чл. 82 ЗЗД за вреди от неизпълнението на същия договор, възражението на длъжника за нищожност на сделката, основано на факти, които са възникнали до приключване на устните състезания в производството по иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, е преклудирано.
Постановеното от въззивния съд определение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, която се споделя напълно и от настоящия състав. Ето защо, не е налице основание за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От друга страна, съществуването на задължителна практика по поставения въпрос препятства допускане на касационното обжалване и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 428 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 441/2012 г. на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: