О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
София, 22.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3355/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Б., срещу решение № 534/29.11.2012г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр.д.№ 611/2012 год.,с което е отменено решение № 217/ 03.07.2011 г. по гр.д. № 1043/2011г. на Районен съд – Мездра и е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на него на договор за прехвърляне на обособен дял от търговско предприятие от 18.09.2003 год.,сключен между З.”О.” и СН”Р.” – [населено място],като неоснователен и недоказан .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Въпреки дадената му нееднократна възможност касаторът не е представил изложение на основанията за допускане на касационното обжалване,а е представил допълнение към касационната жалба със съдържание преповтарящо касационната жалба и съдържащо оплаквания визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон.
Ответната страна не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е съобразил указанията във връзка с уточняване твърденията на ищеца – касатор и предмета на делото,както и доклада на делото по реда на чл.140 ГПК,с който първоинстанционния съд е дал указания на ищеца,относно всички факти в процеса,за които носи доказателствена тежест и е приел,че касатора – ищец е имал качеството на кредитор на З.”О.” към момента на сключване на възмездния договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие от 18.09.2003 год.Ищеца не е доказал,че СН”Р.”,като съдоговорител е знаело,че З.”О.”му дължи пари.Приел е,че за да се проведе успешно отменителния иск по чл.135 ЗЗД е необходимо от субективна страна да се установи не само знанието за увреждане,но и намерението за увреждане,т.е. сделката да е сключена с цел да бъде увреден кредиторът,което в случая е останало недоказано.
Достъпа до касационно обжалване на подадената касационна жалба се предпоставя от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280,ал.1 ГПК за значимост на поставените процесуално правни и материално правни въпроси.В настоящия случай не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо,поради което не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Липсва дори и опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.Аргументацията за липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 534/29.11.2012г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр.д.№ 611/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: