4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
Гр.София, 21.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 676 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Г., [населено място] срещу решение № 2292/24.11.15г., постановено по гр.д.№ 2805/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.04.15г. по гр.д.№ 11332/13г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата между присъдената сума от 25000 лв. до предявения размер на вземането от 50000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 10.09.12г. ищецът по иска – настоящ касатор при ПТП, причинено от водач на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, е получил телесни увреждания. При определяне на размера на обезщетението са съобразени видът на увреждането – счупване на шийката на дясната бедрена кост и счупване на пети пръст на лявата ръка, наличието на съпътстващо заболяване „болест на Ч.” от преди 29 години, което засяга плътността на костното вещество, което увеличава обема на вредите и продължителността на лечението. Според решаващият състав приложеното първоначално по искане на ищеца консервативно лечение не е дало резултат и една година по-късно е проведено оперативно лечение, при което е поставена остеопластика (пълна смяна на тазобедрената става с ендопротеза), което е удължило периода на възстановяване. Изложени са съображения, че този по-продължителен период на възстановяване се дължи от една страна, на предходното заболяване, а от друга страна, на отказа от оперативно лечение. Софийският апелативен съд е счел за неоснователно възражението относно приет от първоинстанционния съд принос по смисъла на чл.51 ЗЗД, предвид на обстоятелството, че обезщетението не е намалено поради съпричиняване, а поради липсата на пряка причинно – следствена връзка между обема на вредите и конкретните увреждания на пострадалия.
Касаторът поставя въпроса: Съществува ли възможност обезщетението за вреди от деликт да бъде „намалено” при наличие на обстоятелства, които не са визирани в чл.51, ал.2 ЗЗД или обезщетението може да се намали само, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, при това с противоправни действия?. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречието на въззивния акт с практиката на ВКС по ТР № 1/14г. от 23.12.15г. на ОСТК, решение № 206/12.03.10г. по т.д.№ 35/09г. на ІІ т.о. и решение № 154/31.10.11г. по т.д.№ 977/10г. на ІІ т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК е относим към прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос, заявен при обжалване на въззивно решение, постановено по иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, е от значение за решаването на спора по конкретно дело, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона.
Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката (ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г.) в случаите на телесни увреждания се е ориентирала към критерии за вида и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. В конкретния случай въззивният съд не е приел, че е налице съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат, а е съобразил продължителността на възстановителния период и липсата на пряка причинно – следствена връзка между обема на вредите и конкретните увреждания на пострадалия при прилагане на критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2292/24.11.15г., постановено по гр.д.№ 2805/15г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. С. Г., [населено място], [улица], вх.А, ап.15 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.5 сумата от 300 лв. (Триста лв.) – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.