О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
София, 04. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 488/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. А. Ж. представител на С. Й. Г. и Й. С. Г. срещу решение Nо 147 от 17.11.2008 г. по гр.д. Nо 162/08 г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е отменено решение № 21 от 03.04.2008 год.по гр.д. № 414/2007 год. на Т. районен съд в частта,с която е отхвърлен установителния иск по чл.97 ал.1 ГПК по отношение на дворното място и е постановено ново по съществото на спора,с което е признато за установено по отношение на касаторите,че Й. Т. С. и И. Т. Д. са собственици на дворно място с площ от 2 000 кв.м.,находящо се в с. М.,ул.”О”№ 7,община гр. Г.,Силистренска област,за което е отреден УПИ * – 272 в кв.52,по плана на селото и е отменен нот.акт за собственост на недвижим имот,придобит по наследство № 35,т.І,рег. № 1*,д.248 от 6.04.2006 год.в частта,с която касаторите са признати за собственици на дворното място.
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила- чл.188 ал.1 и ал.2 ГПК/отм./и този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна – Й. Т. С. и И. Т. Д. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към нея следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е въпроса- материалноправен или процесуалноправен , който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовават касаторите – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от касационната жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. За пълнота следва да се посочи,че изложените от касаторите твърдения не потвърждават застъпваната им теза за въпрос решен в противоречие със съдебната практика, а оспорват преценката на въззивния съд относно доказаността на материалното право ,а именно правото на собственост върху процесното дворно място. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос- материалноправен или процесуалноправен води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Касаторите следва да заплатят разноските за настоящата инстанция в размер на 200 лв. направени от ответниците.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 147 от 17.11.2008 г.постановено по гр.д. Nо 162/08 г. по описа на Силистренски окръжен съд .
ОСЪЖДА С. Й. Г. и Й. С. Г. да заплатят на Й. Т. С. и И. Т. Д. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: