О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
София, 13.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 354 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу въззивно решение от 22.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 449 /2010 г. на Смолянски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 23.04.2010 г. по гр.д. № 197 / 2009 г. на Девински районен съд, с което са отхвърлени исковете и срещу В. К. А. с правно основание чл.чл.106,ал.5 СК (отм.) за изменение на мерките за упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните М. В. А., [дата на раждане] , като бъдат предоставени на нея – майката, за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето чрез ищцата – негова майка и законен представител, считано от датата на влизането на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства, изключващи плащането.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, съдържащо правни въпроси, които ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът и в това производство В. К. А. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), първият иск е неоценяем, а вторият – оценяем, но обусловен, а и обжалваемият интерес по него иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Страните по делото са бивши съпрузи, детето е родено на 12.09.2000 г., бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие, упражняването на родителските права е предоставено на бащата. Майката (ищцата) твърди, че е налице промяна в обстоятелствата : намерила си е работа в София, получава заплата около 950 лева, че живее под наем в кв. Л. до престижно училище, което предоставя възможности за благоприятна среда, възпитание и развитие на детето.
Ответникът оспорва, твърди, че ищцата не е платила никаква издръжка по споразумението при прекратяването на брака.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице трайна и значима промяна в обстоятелствата до степен, налагаща изменение на мерките съгласно приетото в ППВС 1 /1974 г., което не е изгубило значение – за период от 6 години детето живее с баща си, с когото има емоционална връзка, и с родителите му, и които се грижат добре за него и му създават семеен уют и топлина, бащата работи и се стреми да си осигури по-добре платена работа и да осигури социална реализация за детето, полага дължимите грижи за възпитанието и отглеждането на детето, не е доказано, че твърденията на майката за по-големите здравни, духовни и др. възможности за развитието на детето в столицата ще бъдат използвани, нито, че тези възможности са предпочитана ценност за детето. Изводът на съда е, че в конкретни случай няма влошаване на битовите и жилищни условия и социална среда при родителя, на когото е предоставено упражняване на родителските права, нито подобряване на условията на живот при другия родител, единствената промяна е, че ищцата си е намерила работа по трудов договор в София, където живее под наем, а бащата живее в собствено жилище, не е установена невъзможност бащата да упражнява родителските права, във всички случаи водещ критерий е интересът на детето, а в случая няма основание за възприемане на подход, различен от установената съдебна практика.
Жалбоподателят твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – най-същественият критерий за възлагането на родителските права е интересът на детето и кога е налице съществена промяна в обстоятелствата, която налага промяна на установения режим на лични отношения, въпросите са за съдържанието на нормата на чл.106,ал.5 СК 1985 г. (отм.), като жалбоподателят твърди, че разрешението, възприето с ППВС 1 /1974 г., не съответства на съвременните изисквания за интереса на детето.
Въпросите са материалноправни и обуславящи.
Действително въззивният съд е разрешил въпросите в съответствие с приетото в ППВС 1 /1974 г. – т.І (какво се включва в понятието „интерес на детето”) и т.V. (какво се включва в понятието „Изменение на обстоятелствата” като предпоставка за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, кои са предпоставките за изменение на мерките относно упражняване на родителските права; кои обстоятелства спадат към промените, засягащи положението на децата) на, които не са изгубили значение.
Наличието на това разрешение в ППВС съгласно т.2 ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС представлява практика, която има задължителен характер за съдилищата. От съответствието на разрешението в обжалваното решение с това разрешение, както и от това, че жалбоподателят не е обосновал изменения в обществените условия и в законодателството, които да изискват осъвременяване на разрешението, следва извод, че изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В изложението се съдържа твърдение, че разрешението на изведените въпроси противоречи на разрешението в решение № 1068 /28.11.2008 г. по гр.д. № 2881 /2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което е прието, че „характерното за производството по чл.106,ал.5 СК е, че съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, изхожда се от съображения за целесъобразност. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на децата. Предпоставка за промяна на постановените вече мерки е изменение на обстоятелствата”, което жалбоподателят интерпретира в смисъл, че: общественият интерес по целесъобразността изисква едно малко дете да бъде предоставено на грижите на майка си и в среда, която най-пълно би задоволила нарастващата нужди от развитие на интелектуалните и културните потребности на младия човек.
Доколкото има сходство в случаите, няма противоречие а сходство в разрешенията, с които съдът е приел, че няма изменение на обстоятелствата, което да представлява основание за промяна. Разликата е в това, че в посоченото решение първоначално родителските права са предоставени на майката, а в обжалваното решение – на бащата, но по съгласието на майката (ищцата) и то когато детето е било на 5 години и е имало по-голяма нужда от майчини грижи, поради което предложеното от нея тълкуване – че интересът на малкото и дете ( към момента на постановяване на въззивното решение вече на 10 години) изисква да бъде предоставено на нейните (майчини) грижи, не влиза в противоречие с установеното от съдебната практика разрешение на понятието „интерес на детето”.
В изложението се съдържа твърдение, че разрешението на въпросите противоречи на посочени определения на ВКС.
Съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС определенията не са между съдебните актове, противоречието с които да представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че разрешенията на въззивния съд на повдигнатите въпроси не обосновават наличие на основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъдят поисканите и направени разноски в размер на 750 лева за процесуално представителство, заплащането на които е удостоверено в представения договор за това.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 22.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 449 /2010 г. на Смолянски окръжен съд, г.о..
Осъжда В. Д. К. да заплати на В. К. А. сумата 750 лева разноски за касационното производство по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.