О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
гр. София 17.10.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 758/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Д. и адв. А. Е., в качеството им на процесуални представители на Д. В. М. против решение от 21.09.2016 г. по в.гр.д № 4794/2016 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № II-75-69/27.01.2016 по гр.д № 50578/2013 г. по описа на Софийски районен съд , с което е отхвърлен искът на Д. В. М. против [фирма] с правно основание чл. 200 КТ за разликата от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. и по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Г. П. против решение от 21.09.2016 г. по в.гр.д № 4794/2016 г. по описа на СГС в частта, с която е потвърдено решение № II-75-69/27.01.2016 по гр.д № 50578/2013 г. по описа на СРС, с което е уважен предявеният иск за сумата от 4 000 лв. и в частта, с която е отменено решение № II-75-69/27.01.2016 по гр.д № 50578/2013 г. по описа на СРС, с което е отхвърлен искът до сумата от 10 000 лв. и [фирма] е осъдено да заплати на Д. В. М. допълнително сумата от 6 000 лв.
В касационната жалба на Д. В. М. се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Жалбоподателката оспорва размера на присъденото й обезщетение, като твърди, че съдът неправилно е приложил критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД, при определянето му и необосновано го занижил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване. Формулирани са следните въпроси „Допуснато ли е съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, след като липсват изложени мотиви от негова страна във връзка с определеното от него като дължимо обезщетение в размера, в който е изменил първоинстанционното решение“ и „Приложен ли е правилно законът при определяне обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД или формално без да се обсъдени всички относими доказателства въззивният съд е постановил решението си“. За да обоснове наличието на специалните основания прилага решение № 315/28.05.2009 г. по гр.д. № 744/2008 г., ВКС, II г.о., решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д № 2946/2014 г., решение № 407/26.05.2010 г. по гр.д № 1273/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 459/06.12.2012 г. по гр.д № 1548/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касационната жалба – [фирма], в който се заявява, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна.Претендира разноски.
Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на постановеното решение, като твърди, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон. Заявява, че долните инстанции са нарушили принципа на справедливостта при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса: „Спазен ли е принципът за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се има предвид, че видно от събраните доказателства, в това число и съдебно-медицинска експертизи, по безспорен начин се установява, че страданията от неврологичните увреждания на ищцата нямат пряка връзка за възникването си с трудовата злополука от 22.09.2013 год.“.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК, от надлежно легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановеното решение, което съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК и с оглед цената на иска е с допустим предмет на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано по предявен от Д. В. М. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука, като ищцата е предявила претенцията си в размер на 50 000 лв. Първоинстанционният СРС е счел, че искът е основателен до 4 000 лв. и го е отхвърлил в останалата част, а въззивната инстанция е счела, че размерът на справедливото обезщетение се равнява на сумата от 10 000 лв. и е присъдил допълнително още 6 000 лв. За да се произнесе СГС е установил: че между страните е налице трудово правоотношение, а на 22.09.2013 г по време на работа в абонаментната каса в Ц. г. – С. ищцата е претърпяла трудова злополука, която е призната за такава с разпореждане № 16141/30.09.2013 г.; вследствие на настъпилите увреждания на здравословното й състояние е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода от 23.09.2013 г. до 02.12.2013 г. Като се е позовал на приетите по делото заключения на съдебно-медицински екпертизи , въззивният съд е посочил, че претърпяната злополука се изразява в преминаване на електрически ток през дясната ръка на Д. В. М., без изгаряне на кожата. Оплакванията й по спешност били за болка в целия десен горен крайник, а от неврологичен статус без патологични рефлекси, с тръпнене в областта на С5-С6 шийни прешлени. Въздействието на електрическия ток било отключващ момент за обостряне на вече съществуващи дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб. Възстановяването било свързано с приемане на обезболяващи лекарства и витамини. В заключение вещото лице установило, че пострадалата има предкоренчови увреди на пети, шести, седми и осми прешлен, в дясно и ляво имала изменение на дисковете, токовият удар провокирал оток на нервите без да може да се направи ясна граница между съществуващите дегенеративни проблеми на шийния отдел и провокиращото въздействие на електрическия ток. Към датата на изготвяне на експертизата има ограничения на движението,а непосредствено след травмата, посиняване на пръстите и болка. Пред въззивна инстанция е изслушана допълнителна експертиза, извършена от вещо лице лекар-невролог. Посочено е, че трудовата злополука е причинила ексцес на съществуващо неврологично заболяване, преминаването на електрически ток през горната част на тялото на ищцата я увредило неврологично, което се изразява в болестно разстройство на нервния сбор от коренчета, като е увреден нервът, който се събира от няколко коренчета. Полученото увреждане не би могло да бъде напълно излекувано. Налице е дискомфорт при работа, който обаче не води до неработоспособност. В битово отношение ищцата изпитва болка при определени движения, но това не й пречи да ги извършва, хватателната способност на увредената ръка е нарушена, а състоянието й преминавало в хронично, като изпитваните болки се тушират с прием на противовъзпалителни и обезболяващи лекарства и балнеолечение. Относно обстоятелствата за настъпване на трудовата злополука и претърпените от Д. В. М. болки и страдания са изслушани и свидетели, чиито показания съдът е кредитирал с доверие при преценка по чл. 172 ГПК. За да определи размера на справедливото обезщетение съдът е отчел интензитета на увреждането, настъпилите здравословни изменения с оглед трайния му хроничен характер, болките и страданията, които ще чувства в бъдеще, възрастта на пострадалата – 55 г. Приел е, че съгласно принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, размерът на дължимото обезщетение за претърпяната трудова злополука е в присъдения размер от 10 000 лв. Съдът изрично е посочил, че работодателят ответник не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че изплатената от него сума от 350 лв. представлява обезщетение за претендираните вреди от трудовата злополука.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От самата редакционна формулировка на поставените от жалбоподателите въпроси е видно, че оспорват правилността на решаващите изводи на съда, съобразно интереса им, без да повдигат правни въпроси с предвиденото в процесуалния закон значение. Правилното приложение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД – във връзка с поставения въпрос от [фирма] и втория въпрос на Д. В. М./ е въпрос по същество на спора и не може да бъде преценяван в производство по чл. 288 ГПК, което важи и във връзка с наличието процесуални нарушения при постановяване на съдебен акт, обективирано в първия въпрос на ищцата. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационните жалби/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Решението трябва да бъде постановено от съдиите, участвали в заседанието, с което е завършило разглеждането на делото /чл.235, ал.1 ГПК/.
Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
При този изход разноски не се дължат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7159 от 21.09.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4794/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: