О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
София, 22.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4710/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Б. – А. срещу решение № 120/ 21.01.2013 год.на Софийски апелативен съд ,постановено по гр.д.№ 62/2011 год.,с което е оставено в сила решение от 06.08.2009 год.по гр.д.№ 1636/2006 год. на Софийски градски съд,в частта,с която е отхвърлен предявеният от касатора против Д. Б. иск за осъждане за връщане на сумата от 32 250 щ.д. и 17 221 лв.,ведно със законната лихва,дадени по нищожен договор.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 по следните въпроси –действителен ли е предварителен договор за продажба,сключен от представител без представителна власт с обещание за продажба на чужд недвижим имот;невъзможният правен резултат от такъв договор-невъзможността да бъде обявен за окончателен, прави ли плащането по него извършено при първоначална липса на основание;след като такъв предварителен договор не може да бъде обявен за окончателен от съда,подлежи ли на валидиране в хипотезата на чл.301 ТЗ от продавача,който не може да прехвърли собствеността,защото не я притежава нито към момента на сключване,нито когато узнава за сделката;заявеното пред съда от търговец оспорване на иска в първото по делото заседание след връчване на исковата молба,основано на нищожност на договора,поради липса на представителна власт на представителя,представлява ли по своята правна същност своевременно противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ на действията на представителя без представителна власт.Сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по следните въпроси – какъв вид е отговорността по чл.42,ал.1 ЗЗД на лицето,което е действало като представител без представителна власт за причинените на третото добросъвестно лице вреди в хипотезата,когато не е възможно да бъдат потвърдени извършените без представителна власт действия,под кои правни норми следва да се подведе и разреши спорът между мнимия представител и третото добросъвестно лице за даденото от последното по относително недействителната сделка;каква е правната квалификация на претенцията за осъждане на ответника да заплати предадените му лично,изплатени от ищцата по споразумението суми,неотчетени в търговското дружество,която следва от установените по делото факти,при поддържаното от ищеца фактическо основание на иска и заявения петитум.Позовава се на две решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че отношенията са се развили на основата на валидно сключен между наследодателката на ищцата и дружеството [фирма] договор от 9.10.1995 год.,който по естеството си представлява предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД и договор за изработка.Безспорно установено е,че в изпълнение на договора наследодателката на ищцата е заплатила сумата от 32 250 щ.д.,както и че към 13.10.1997 год.,когато е подписано допълнителното споразумение,дружеството е било преобразувано и е продължило дейността си като О. с ф.”З. – Б.”,което ще се управлява и представлява заедно от управителите Д. Б. и Н. Г..Прието е,че споразумението не е нищожно,поради липса на съгласие от страна на търговеца – подписването му само от единия управител,тъй като е налице потвърждаване на сделката,поради липса на противопоставяне.Освен това съдът е приел,че дори и да е нищожна сделката,ответникът Б. като физическо лице не е пасивно легитимиран по предявения иск,а производството по отношение на предпочитания ответник [фирма] е прекратено,поради заявен отказ от исковете.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касаторите. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 120/ 21.01.2013 год.на Софийски апелативен съд ,постановено по гр.д.№ 62/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: