1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
[населено място], 28.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 942 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 624 от 12.05.2011г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 2165/2010г., с което е потвърдено решение № 127 от 23.08.2010г. по гр.д. № 104/2009г. на Провадийски районен съд за отхвърляне на предявените от Н. М. Х., Г. Х. А. и С. Х. М. срещу “Б. с. т.” искове за установяване собствеността въз основа на давностно владение в периода 1992-2000г. върху дворно място от * кв.м., представляващо реална част от УПИ * в кв. * по плана на [населено място], идентично с УПИ * в кв.* по отменения план на [населено място] от 1950г. и останалата част от пл. № *, невключена в посочения УПИ.
Жалбоподателите Н. М. Х., Г. Х. А. и С. Х. М. чрез пълномощника си адв. И., считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е разрешил въпроса дали подлежи на ревандикация имот, който не е попълнен в кадастралния план, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Освен това сочат, че съдът по идентични дела се е произнесъл по различен начин по въпроса дали заповедта на кмета за отмяна на отчуждаването може да се противопостави на владеещите имота на собствено основание и в кой момент възниква конститутивното действие на такава заповед? Представени са две решения на Варненски окръжен съд.
Ответникът по жалбата Български спортен тотализатор не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Ищците са наследници по закон на Х. М. Х., починал 2009г. Спорният имот представлява парцел * по регулационния план на [населено място] от 1950г. и част от имот пл. № *, която е извън парцела, общо с площ * кв.м., а по действащия план от 1979г. попада в УПИ *, кв.*, целия с площ * кв.м. Съгласно заключението на приетата техническа експертиза по разписния лист към плана от 1950г. имотът е записан на М. Ю. Я.. Съгласно протокол от 15.07.1967г. на комисия по § 85 П. имотът е отчужден от М. Ю. А. за строителство на язовир „Ц.” срещу парично обезщетение. По действащия регулационен план от 1979г. на „Курортно туристически комплекс” [населено място] имотът е част от обособен парцел * от кв.* с площ * кв.м. За него е съставен акт за държавна собственост през 1980г. и е предоставен за оперативно управление на ОС на Б. – В., а през 1989г. е предаден на „Б. с. т.” като оттогава е записан в дълготрайните активи на дружеството. Със заповед № 431 от 16.07.1992г. на Кмета на [община] във връзка със ЗВСВОНИ е наредено отписване от актовите книги за държавна собственост на дворно място от * кв.м. и масивно жилище на един етаж и възстановяване на собствеността в полза на наследниците на М. Ю. А..
Събрани са свидетелски показания, които сочат, че имотът бил собственост на “бай Ю.”, а след смъртта му децата му идват в имота, косят тревата, обработват земята. Свидетелите не сочат конкретен период на владение.
Съдът е приел, че не е длъжен да изследва предпоставките за реституция, тъй като ищците основават собствеността си на давностно владение от 1992г. до завеждане на иска. Счел е, че те не доказват кога са установили владение върху имота и коя част точно ползват. Ответникът претендира свои права и ангажира доказателства, че е ползвал имота, вкл. и сградата като почивна база. Съдът е изтъкнал, че имотът не е попълнен в кадастралния план след 1992г. и представлява част от друг урегулиран имот, за който е в сила забрана за придобиване по давност – чл. 59 З./отм./ и чл. 200 ЗУТ. Затова ищците не могат да се легитимират като собственици по давностно владение.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че Варненски окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: подлежи ли на ревандикация имот, който не е попълнен в кадастралния план, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. В обжалваното решение липсва подобно разрешение, още повече, че предявеният иск е установителен, а не ревандикационен. В мотивите на обжалваното решение съдът при обсъждане на свидетелските показания е приел, че не са установени границите на владения от ищците имот в рамките на съществуващия УПИ, а от друга страна, че имотът не е попълнен в кадастралния план и представлявайки реална част от УПИ не може да бъде обект на придобиване по давност съгласно чл. 59 З./отм./ и чл. 200 ЗУТ. Следователно соченият въпрос не е разгледан от съда в решението.
Второто поддържано от касаторите основание е за противоречиво разрешаване по идентични дела на въпроса дали заповедта на кмета за отмяна на отчуждаване може да се противопостави на владеещите имота на собствено основание и в кой момент възниква конститутивното действие на такава заповед. Позовават се на Решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2164/2010г. /няма данни то да е влязло в сила/, в което се приема, че заповедта за отмяна на отчуждаване е индивидуален административен акт с конститутивно действие. Второто представено решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2178/2010г. /също без отметка за влизане в сила/ разглежда хипотеза на възстановяване на собственост върху отчужден имот по З. по З. и др. В обжалваното решение не са разрешени подобни въпроси. Съдът изобщо не е обсъждал наличието на предпоставките за възстановяване собствеността върху имота по реституционните закони, тъй като такова твърдение в исковата молба не е наведено. Ищците са се позовали на оригинерно основание за придобиване на собствеността – давностно владение от 1992г. и съдът се е произнесъл именно по осъществяването на соченото придобивно основание. С оглед на това поставеният въпрос е ирелевантен за изхода на спора и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Към касационната жалба е приложено и Т. № 1/1995г., но не са развити от касаторите конкретни съображения, свързани с дадените в него разрешения.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 624 от 12.05.2011г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 2165/2010г. по касационната жалба на Н. М. Х., Г. Х. А. и С. Х. М., всички от [населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: