3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
София, 29.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 641/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. М. от [населено място] против определение № 9 от 12.01.2012 г. по ч. т. д. № 908/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 7282 от 16.05.2011 г. по ч. гр. д. № 4080/2011 г. на Софийски градски съд, І г. о.
С обжалвания пред първия тричленен състав въззивен акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 52 състав определение от 03.01.2011 г. по ч. гр. д. № 23007/2009 г. /поправено с определение от 21.01.2011 г. по същото дело/, с което, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, е обезсилена издадената срещу длъжника П. Д. М. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Частният жалбоподател подържа, че определението е неправилно, като твърди, че делото е с материален интерес над 5 000 лв., доколкото искането му е за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 7 450 лв.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от П. Д. М. от [населено място] частна касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея определение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на вземанията, която е под прага за обжалваемост, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., приложима към настоящото производство предвид датата на образуването му /постъпването на частната касационна жалба в съда/ – 02.06.2011 г.
Като самостоятелно основание за недопустимост на частната касационна жалба е посочена липсата на правен интерес за частния касатор да обжалва въззивния акт, произтичаща от факта, че с потвърденото първоинстанционно определение от 03.01.2011 г. е обезсилена издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, като са съобразени релевантните за това обстоятелства – размерът на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК /главница – 4 419.42 лв. и лихва за забава – 1 520.31 лв./ и датата на подаване на частната касационна жалба, определяща приложимостта на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Неоснователно в тази връзка е становището на частния жалбоподател, че допустимостта на касационния контрол следва да се преценява с оглед сумата 7 450 лв., за която твърди, че е платена от него и за която моли да му бъде издаден обратен изпълнителен лист. Посочената сума не е предмет на образуваното пред СРС ч. гр. д. № 23007/2009 г. Предмет на същото е издаването на заповед за незабавно изпълнение за други суми – главница и лихва по договор за кредит за текущо потребление и именно с оглед размера на всяко от заявените вземания следва да бъде преценявана и допустимостта на касационното обжалване. И тъй като тези вземания са под установения за търговските дела /каквото е и настоящото дело/ минимален размер от 10 000 лв., то касационният контрол на въззивното определение се явява недопустим.
Изцяло следва да бъде споделено и становището за това, че за частния касатор липсва правен интерес да обжалва въззивния акт. Предмет на депозираната пред Софийски градски съд частна жалба на [фирма] е постановеното от Софийски районен съд, 52 състав определение от 03.01.2011 г. /поправено с определение от 21.01.2011 г./, с което, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, е обезсилена издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение от 20.05.2011 г. по отношение на длъжника П. Д. М.. С оглед обстоятелството, че първоинстанционното определение е потвърдено, за посочения длъжник не съществува интерес да иска отмяна на въззивното определение, тъй като целта на негова правна защита е постигната, както правилно е преценил и първият тричленен състав на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 от 12.01.2012 г. по ч. т. д. № 908/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: