О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
гр. София 17.10.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 815/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Т., подадена чрез адв. Н.Н., против решение № 507/15.11.2016 г., постановено по в.гр. д. № 610/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 767/ 19.05.2016 г. по гр.д № 74/2016 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което на основание чл. 74 КТ са обявени за недействителни трудов договор № 5/06.11.2015 г. и трудов договор № 32/05.11.2015 г., сключени между Т. Б. Т. и [фирма], на основание чл. 242 вр. чл. 128 КТ [фирма] е осъдено да заплати на Т. Б. Т. сума в размер на 574, 41 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода ноември – декември 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ – 06.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 1008, 00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, на основание чл. 74 ЗЗД Т. Б. Т. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 3 491, 07 лв., представляваща заплатена от дружеството на трето лице глоба за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Франция, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2016г., като до разликата на пълния предявен размер от 5 867, 40 лв. е отхвърлен като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 2 376, 33 лв., съставляваща дължимо обезщетение по чл. 215 КТ за командировка в чужбина за периода от 06.11.2015 г. – 20.12.2015 г.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението в частта, с която въззивният съд е приел за основателен насрещния иск на [фирма] за присъждане на сума, представляваща изплатена глоба за извършено нарушение от Т. Б. Т. на правилата за движение по пътищата в Република Франция и е прихванал вземането с дължимата от работодателя сума по чл. 215 КТ. Изложил е доводи за необоснованост и недоказаност на изводите на съда за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 74 ЗЗД, в частност твърди, че не се доказва плащане на претендираната глоба от 3000 евро.
Като основания за допускане на касационна проверка се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставен е въпросът „Допустимо ли е извършване на извънсъдебно прихващане без отправяне на изявление за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД“, като се твърди да е разрешен в противоречие с решение № 149/30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС, II т.о. Формулирани са и следните въпроси, за които се твърди да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „Следва ли страната, която установява изплащане на чуждо задължение да установи по безспорен начин извършването на плащането, за да встъпи в правата на удовлетворения кредитор“; 2. „Допустимо ли е договаряне и приемане на превоз на опасни товари, без да са налице специалните изисквания на Наредба № 40/14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари“, 3. „Допустимо ли е страна, която е изпълнила свое задължение, като е имала правен интерес да го стори, да има качеството на удовлетворен кредитор, съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД“
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация [фирма], чрез процесуалния представител адв. М.К., в който се възразява срещу основателността на жалбата. Поддържа се, че не са налице основания за допускане на касационна проверка и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от правно легитимирана страна с интерес да обжалва постановеното решение, което с оглед цената на предявения иск по чл. 74 ЗЗД и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е годен предмет на касационна проверка и на това основание е допустима.
За да се произнесе с обжалваното решение Окръжен съд – Плевен е приел за безспорно установено, че в периода м. ноември-декември 2015 г. ищецът Т. Б. Т. добросъвестно е престирал труд при ответника [фирма] и е бил изпратен в командировка за превоз на товар от Германия, считано от 06.11.2015 г. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд за приложимост на предвиденото в чл. 75 КТ и регламентиране на отношенията между страните като по действителен договор, макар и да се установява по исковете с правно основание чл. 74 КТ недействителността на сключените трудови договори. Работодателят [фирма] е признал вземанията на работника за трудово възнаграждение в размер на 574, 41 лв. и за командировъчни в чужбина в размер на 2950, 74 лв., като от своя страна е предявил насрещен осъдителен иск за сумата от 3 000 евро /левова равностойност – 5 867, 40 лв./, представляваща заплатена от работодателя глоба, наложена на работника за извършено нарушение на територията на Република Франция и е поискал да се извърши съдебно прихващане. От събраните писмени доказателства Окръжен съд – Плевен е установил, че на 10.11.2015 г. на шофьора Т. Б. Т. е наложена лична административна санкция – глоба в размер на 3 000 евро за извършено нарушение – транспорт на опасен товар в участък от забранен път, а до заплащане на глобата шофьорът и автомобилът били задържани в страната. Сумата от 3 000 евро била заплатена с чек на името на трето лице – „Т. К.“. Като се е позовал на заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че глобата е заплатена от контрагент на ищеца по насрещния иск за сметка на [фирма] и е погасена на платеца чрез прихващане с дължими насрещни вземания на [фирма]. Предвид характера на наложената санкция, а именно глоба, наложена в лично качество за транспортно нарушение от публичен ред, съдът е приел за неоснователни възраженията на глобения шофьор, че не е бил информиран за вида на превозвания товар. Достигнал е до извод, че на основание чл. 74 ЗЗД работодателят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, тъй като поради интереса си товарът да не бъде задържан е изплатил наложената глоба на шофьора и с тези мотиви е обосновал крайното си разрешение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставен първият въпрос се отнася до материално-правни отношения между ищеца /по насрещния иск/ -работодател и трето лице, неучастващо в правния спор. Той не е включен в предмета на спора и не е бил разрешаван от съда. Освен това като е кредитирал с доверие изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, ОС – Плевен е установил изпълнение на чуждо задължение, а именно погасяване на наложената на водача глоба за сметка на транспортната фирма – работодател. Как [фирма] е погасило задължението си към фактическия платец – негов контрагент, е установено от събраните доказателства. Доказано е направеното изявление за прихващане с платената глоба, обективирано в издадена фактура от платеца. Правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания /извънсъдебно прихващане/ настъпва с факта на отправяне на изявление за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в който смисъл е приложеното от касатора решение № 149/30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
Останалите три въпроса, за които се твърди да се от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, също не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият касае фактическият състав на чл. 74 ЗЗД. Единственият извод, следващ от разпоредбата на закона е, че за да е налице суброгационното право кредиторът следва да докаже изпълнение на чуждо задължение. В този смисъл са и правните изводи на въззивния съд, а несъгласието с крайното му разрешение относно наличието на всички предпоставки за уважаване на претенцията представлява касационно основание – оплакване срещу правилността на решението и не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Вторият въпрос въобще не е бил разрешаван от ОС – Плевен. Изрично е посочено за какво е наложена глобата, представляваща публично правно задължение от личен характер, а визираните обстоятелства не са били предмет на обсъждане. В тази връзка и предвид правния характер на глобата, следва да се отбележи, че третият въпрос единствено съдържа твърдения, че транспортната фирма е изпълнила свое задължение, изплащайки паричната санкция, наложена на водача, които са в разрез с установената фактическа обстановка по делото. Съобразно гореизложеното не са налице формулирани въпроси, които да отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка, което прави безпредметно произнасянето по наличието на специалните предпоставки.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя Т. Б. Т. следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски. Искане в този смисъл е направено, приложен е договор за правна помощ, в който е уговорено плащането по банков път на сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лв., както и платежно нареждане за извършен банков превод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 507 от 15.11.2016 г., постановено по в.гр. д. № 610/2016г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Т. Б. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: