О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
гр. София 27.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 969 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника И. А. по р.и а. [населено място], чрез гл.юрисконсулт И. И. против решение № 6906/18.10.2013 г. по в.гр.дело № 5527/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.02.2013 г. по гр.дело № 42186/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно на осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, вр.чл.328,ал.1,т.12 КТ прекратяването на трудовия договор на С. Х. С. по предявения от него иск срещу И. А. по р. и а. и е отменена заповед № 194/18.07.2012 г., ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност в И. А. по р. и а. –„главен специалист, сектор РК-София”, отдел РЦ”Р. и к.-Ц. Б.”, главна дирекция Р. и к. и е осъдена И. да заплати на ищеца сумата 2340 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 18.07.2012 г. до 18.01.2013 г.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението, каквото по съдържание представлява подадена молба изх. № 1100/1430/17.12.2013 г. от И. А. по р. и а. са поставени въпросите – според жалбоподателя обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, установена във връзка с искове, аналогични с този, че двете съдебни инстанции са постановили своите съдебни актове без да изследват подробно и задълбочено всички факти и обстоятелства, за да аргументират краен извод относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на С. С.. Посочва, че Софийски районен съд и Софийски градски съд са постановили решенията си без да съберат необходимите доказателства, свързани с действията на И. относно прекратяването на трудовото правоотношение на С. С., че решението на СГС съдържа само част от прани тълкувания без конкретика, което е довело до формалното разглеждане на въпроса.
Ответникът по касационната жалба С. Х. С., чрез адв.В. С. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на С. Х. С. със заповед № 194/18.07.2012 г. на изпълнителния директор на И.А. по р. и а. на основание чл.328,ал.1,т.12 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 18.07.2012 г. до 18.01.2013 г. в размер на 2340 лв.
Съдът е приел, че за да е законно прекратяването на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в тежест на работодателя е да установи, че е налице непреодолима причина от обективно естество за изпълнение на задълженията по съществуващо трудово правоотношение, което произтича от независими за работника или работодателя обстоятелства и да е налице към момента на прекратяване на трудовия договор.
Приел е, че в Заповед № 194 от 18.07.2012 г., издадена от изпълнителния директор на И. А. по р. и а., с която е прекратен трудовия договор на ищеца С. С. е посочено фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение – „от представеното уверение № 123/02.04.2012 г. се удостоверява формата на обучение, но липсва документ, удостоверяващ заетостта през работното време с учебни занятия или изпити, поради което работодателят, отчитайки спецификата на работата, не може реално да установи дали служителят изпълнява служебните си задължения или е бил на лекции. Това води до обективна невъзможност служителят да заеме длъжността главен специалист в сектор „РК-С.”. Според въззивния съд основанието почл. 328, ал. 1, т. 12 КТ за прекратяване на трудовия договор се изразява в обстоятелството, че при създадена нова фактическа обстановка реалното изпълнение на трудовите задължения по трудовото правоотношение е станало невъзможно, като тази обективната невъзможност може да се дължи на обстоятелства, свързани както с работника или служителя, така и с работодателя. Прието е, че от значение е да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от работника или работодателя фактори. Съдът е приел, че обстоятелството, че ищецът е студент редовно обучение, поради което не може реално да се установи дали изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение или е бил на лекции, не представлява причина от такова правно естество. Приел е също, че неизпълнението на задълженията по трудовия договор е нарушение на трудовата дисциплина, което би могло да доведе до ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Съдът е посочил, че обстоятелството, че ищецът С. е бил студент редовно обучение, поради което не е могъл да изпълнява трудовите си задължения при уговорено работно време от 8 часа, 5 дни седмично, не може да се приеме за непреодолима от страните причина да се изпълнява трудовия договор. Приел е, че съгласие от работодателя за обучение на работника не се изисква, че такова е необходимо само за реализиране на възможността да ползва платен отпуск за обучение по чл. 169 КТ, тъй като упражняването на правото на отпуск е сложен фактически състав, включващ писмено волеизявление-искане от страна на работника, отправено до работодателя и дадено от последния насрещно положително волеизявление-приемане. При наличие на елементите от този фактически състав възниква и правото на работника, оправдано да отсъства от предприятието за конкретно определен период от време. Съдът е приел, че в случая С. С. е отправил писмено волеизявление-искане до работодателя със заявление от 20.01.2012 г., с което е поискал да му бъде разрешено да ползва общо 30 дни платен отпуск за обучение и със Заповед № 82 от 30.01.2012 г., издадена от главния секретар на Из. А. по р. и а., му е разрешено ползването. С оглед на тези факти според съда не е установено самоволно отсъствие от работа, което да противоречи на поетите от работника със сключването на трудовия договор задължения да упражни труда си добросъвестно и точно в обема, който е предвиден по длъжностната му характеристика и за установеното във вътрешните правила на предприятието работно време.
Съдът е приел, че след като не е установено наличие на непреодолима причина от обективно естество за изпълнение на задълженията по съществуващо трудово правоотношение, което произтича от независими за работника или работодателя обстоятелства предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Въззивният съд е приел за основателен и предявеният иск за възстановяване ищеца на длъжността, заемана преди уволнението с оглед незаконността на заповед № 194 от 18.07.2012 г., издадена от изпълнителния директор на И. А. по р. и а. с оглед на обстоятелството, че е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 18.07.2012 г., по безсрочно трудово правоотношение.
Приет е за основателен и предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Приел е, че след прекратяване трудовия договор на ищеца от представения препис от трудовата книжка и от извършената констатация по представения оригинал е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателя ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение. Приел е, че трудовата книжка е официален свидетелстващ документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата функция на работника или служителя и има материална доказателствена сила, обвързваща съда, относно обстоятелството, че към датата на представянето й за констатация в съдебно заседание не са извършвани отбелязвания, следващи прекратяването на процесното трудово правоотношение, че същата не е опровергана от ответника в първоинстанционното производство по надлежния ред.
Поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния и потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното решение и са основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според същата практика материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя И. А. по р. и а. [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 6906/18.10.2013 г., постановено по в.гр.дело № 5527/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 135960/29.11.2013 г., подадена от ответника И. А. по р. и а., [населено място], [улица], чрез гл.юрисконсулт И. И..
Осъжда И. А. по р. и а., [населено място], [улица] да заплати на С. Х. С., съдебен адрес [населено място], [улица], № 34,ет.2,ап.5,чрез адв.В. С. сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: