3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 969
[населено място] , 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 124 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Е. Й. чрез пълномощника К. И. Н. срещу решение от 27.07.2010 г. по гр. дело № 1116/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – а въззивен състав.
Ответникът – [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че касаторът не е обосновал доводи за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Третото лице – помагач [фирма] – [населено място] не е взело становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Софийският градски съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за разликата между 1000 лв. и 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като е оставил в сила решение от 10.12.2008 г. по гр. дело № 27848/2006 г. на Софийски районен съд, 78 състав в обжалваната част, с която претенцията е отхвърлена за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв.
К. не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено „молба” Т. Е. Й. чрез пълномощника си, адвокат К. И. Н. е възпроизвел нормативния текст на чл. 280, ал. 1 ГПК, отразил е субективното си виждане относно съществуващото според него противоречие в съдебната практика при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, които били както е посочил „в пъти различни, въпреки, че търпените неимуществени вреди са приблизително еднакви, всяко увреждане е уникално и търпените неимуществени вреди са различни”. К. чрез пълномощника си адвокат К. Н. е отразил още следното:
„Присъждането на по – малки обезщетения или обезщетения, които в пъти превишават съдебната практика, води до неточно прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Провъзгласеният в него принцип за справедливост при неуеднаквяване на съдебната практика води до нарушение на чл. 5 от ГПК, защото едно решение не е законно, тогава когато то се различава няколко пъти от друго подобно решение. Оттук липсва точното прилагане на закона, както няма и развитие на правото.”
Изложените от касатора разсъждения изразяват становище за противоречива практика на съдилищата по прилагането на чл. 52 ЗЗД въз основа на твърдение за наличието й, без отразяване на конкретните въпроси – материалноправни и процесуалноправни, по които съдилищата са достигнали до различни правни разрешения при определянето на обезщетения за неимуществени вреди, както и без позоваване на съдебните актове, формиращи задължителна и/или казуална практика, в които са обективирани, вследствие неправилно тълкуване на определени материалноправни или процесуалноправни норми противоречиви отговори по едни и същи въпроси, засягащи разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Разясняването на правния въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване е дадено с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 1. ВКС няма задължение да дава отговори по приложението на правна норма, ако в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът не е обосновал връзка между въпроса и решаващите мотиви на въззивния съд, които са конкретни и съобразени с установените по делото факти, както и ако не е отразена обосновка относно наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК / в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на О. /. В случая посочените изисквания не са изпълнени от жалбоподателя. За да аргументира приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ГПК, касаторът трябва да посочи има ли практика по въведните от него въпроси, с кои свои мотиви при произнасянето по същите въпроси, въззивният съд се е отклонил от правните изводи, съдържащи отговори по тях по приложената практика, по кои въпроси липсва съдебна практика и кои норми са непълни, неясни или противоречиви / в хипотезата на развитие на правото / или защо съществуващата практика трябва да бъде преодоляна в поддържана от страната насока, ако според нея тя е неправилна или следва да бъде преразгледана и развита съобразно промените в законодателството и обществените условия /в хипотезата на точно приложение на закона /, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 2, т. 3, т. 4. Липсата на правен въпрос има за последица недопускането на касационно обжалване / в този смисъл следва да се има предвид цитираното тълкувателно решение на О., т.1/. В случая касаторът не е посочил правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на касационен контрол. В приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК същият е отразил общи оплаквания за незаконосъобразност, които са основания по чл. 281, т.3 ГПК и не се разглеждат в производството по 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК само при допускане на касационен контрол. Н. на двата вида основания – приложимите по чл. 280, ал. 1 ГПК, от тези по чл. 281, т.3 ГПК в конкретният случай е обусловило сезиране на ВКС с касационна жалба, в която не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.07.2010 г. по гр. дело № 1116/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – а въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: