О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
София, 04. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 238/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. С.Славов-процесуален представител на М. П. Д. и П. Х. Д. срещу решение № 1* от 26.11.2008 г. по в.гр.д. Nо 1270/08 г. по описа на Варненски окръжен съд ,потвърждаващо решение № 1* от 07.04.2008 г. по гр. д. Nо8684/2007 г. по описа на Варненски районен съд, ХІІ състав ,с което е допусната съдебна делба на недвижим имот ,представляващ апартамент № 13,находящ се в гр. В.,ул.”Е”,бл.9,вх.13,ет.4 с площ от 72,30 кв.м. и състоящ се от две стаи,кухня-трапезария, баня, тоалет,дрешник и входно антре,ведно с прилежащото избено помещение № 13 с площ от 6,75 кв.м. и 9,643% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото между съсобствениците при следните квоти: 18/20 ид.ч. за Г. П. А. и по 1/20 ид.ч. за касаторите.
Решаващите мотиви на съда относно съсобствеността на процесния имот са:за ищеца А. собственост по силата на правна сделка-договор за покупко-продажба върху 9/10 ид.ч. от имота,а за ответниците/сега касатори/собственост по силата на едностранен разпоредителен акт – завещание за по 1/10 ид.ч. от имота. Приел е,че завещанието не е оспорено и е породило своето действие,поради което придава качеството „заветник”на лицата,в чиято полза е направено и техните права изключват правата на наследниците по закон по отношение на това конкретно имущество. Ответниците/сега касатори/не са представили доказателства за наличието на наследници по закон на завещателката Х. ,както и такива за намаляване на направеното в тяхна полза частното завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част на наследниците по закон.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е в противоречие с трайната практика на ВКС/ ПП № 4/63 год. на ВС и ПП № 7/73 год. на ВС/,без същото да е мотивирано.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към нея следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е въпроса- материалноправен или процесуалноправен , който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовават касаторите – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от касационната жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е относим към решаващите мотиви на въззивния съд за наличието на съсобственост и правата в съсобствеността, попадащ в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. Следва да бъде посочено само за пълнота,че не е налице противоречие на посочените по-горе решаващи изводи с разрешенията дадени в цитираните от касаторите ПП на ВС. Освен това недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 26.11.2008 г. по в.гр.д. Nо 1270/08 г. по описа на Варненски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: