О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 407/2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Л. Ц. К., чрез адв. Ю. Н., против определение № 12864/19.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7768/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 04.05.2015 г., постановено по гр.д. № 8836/2005 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определениe и се иска неговата отмяна. Евентуално, в случай, че жалбата не бъде уважена, се иска делото да бъде върнато на администриращия съд със задължителни указания да даде нов срок за внасяне на дължимата държавна такса.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ Подлежи ли на връщане подадена въззивна жалба, по която е постъпило искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (чл. 63, ал. 1 , б. „б“ ГПК отм.), преди съдът да даде нов срок за внасяне държавната такса и следва ли въззивният съд след като установи посоченото нарушение да даде такъв срок или да върне производството на първоинстанционния съд с указания.Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с определение № 491/02.07.2010 г. по ч.т.д. № 394/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., определение № 220/14.10.2011 г. по ч.т.д № 617/2011г. по описа на ВКС, II т.о., определение № 21 по в.ч.т.д. №737/2011г. на АС-Варна, определение № 359/01.06.2015г. по ч.гр.д. № 2707/2015 г. на ВКС, IV г.о, определение № 457/17.06.2014г. по ч.гр.д. 1539/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 612/20.07.2011г. по ч.т.д. № 457/2011г. на ВКС, II т.о., определение №769/10.05.2010г. по ч.гр.д. №754/2010 г. на САС. 2/ Следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства относно установеното вписано обстоятелство в ТР, че молителят е управител на клон на дружество (дали получава възнаграждение, дали клонът на дружеството извършва дейност и др.), преди съдът да постанови отхвърляне на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса.Позовава се на противоречие с определение № 318/12.07.2012г. по гр.д. № 239/2012г. на ВКС, II г.о., определение № 866/27.12.2012г. по ч.гр. д. № 740/2012 г. на ВКС, IV г.о., определение № 354/21.05.2012 г. по ч.гр.д. № 233/2012 г. на ВКС, определение № 369/17.05.2013г. по ч.т.д. № 2110/2013г. на ВКС, II т.о. 3/ Качеството на едноличен собственик на капитала на търговско дружество и качеството на управител/прокурист на търговско дружество, презумира ли наличие на доходи за това лице и при преценката си дали да уважи или не молбата на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (чл. 63, ал.1 , б. „б“ ГПК отм.), съдът следва ли да изследва обстоятелството дали дружеството осъществява дейност, респективно може ли да носи доход,за който въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 694/29.09.2014г. по ч.гр.д. № 4630/2014г. на ВКС, III г.о., определение № 462/20.12.2008г. по т.д. № 416/2008г. на ВКС, II т.о., определение № 279/09.05.2014 г. по т.д. № 819/2012г. на ВКС, II т.о. 4/ При разглеждането на молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (чл. 63, ал. 1, б. „б“ ГПК отм.), съдът може ли да отхвърли направеното искане единствено на основание липсата на декларирано обстоятелство, което се установява след служебна проверка, без преди това да даде възможност на молителя за обяснения.Твърди се, че въпросът е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като по него липсва съдебна практика. 5/ Следва ли съдът да отхвърли изцяло молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, ако се установи, че същата е частично основателна, защото молителката дори да е в трудоспособна възраст не е в състояние да набави цялата сума за държавна такса.Сочи се, че въпросът е разрешен в противоречие с определение № 324/06.10.2014г. по ч.гр.д. 1683/2014 г. на ВКС, IV г.о. 6/ Необходимо условие за уважаване на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса ли е лицето да има здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му за реализиране на доходи, когато е в трудоспособна възраст.Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като излага съображения, че липсва задължителна практика на ВКС. 7/ Сама по себе си трудоспособността на молителката, достатъчно основание ли е, за да се счете, че тя е в обективна възможност за намиране на работа, позволяваща й реализиране поне на средни за страната доходи, които биха се явили достатъчни по см. на чл. 83, ал. 2 ГПК и следва ли съдът да вземе предвид коефициента на безработица на национално ниво по отношение на жените на възраст, сходна с тази на молителката, за да се счете, че тя е в обективна възможност за намиране на работа, позволяваща й реализиране поне на средни за страната доходи.Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с определение № 279/09.05.2014 г. по т.д. № 819/2012г. на ВКС, II т.о. 8/ Обстоятелството, че притежаваният недвижим имот от молителката е предмет на съдебен спор, че по отношение на него има наложени възбрани, както и липсата на данни, че молителят може да реализира доходи от него, следва ли да бъде взето предвид от съда при произнасяне по молба за освобождаване от заплащане на държавна такса.Сочи противоречие с определение № 255/07.02.2014г.по ч.гр.д. 3664/2014 г. на ВКС, II г.о. 9/ При преценката си съдът следва ли да има предвид всички фактори, не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса по жалбата, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в цялото съдебно производство до окончателното му приключване във всички инстанции.Твърди се, че е налице противоречие с възприетото в ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. и определение № 694/29.09.2014 г. по ч.гр.д. № 4630/2014 г. на ВКС, III г.о. 10/ При произнасянето си по молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (чл. 63, ал. 1, б. „б“ ГПК отм), съдът следва ли да се произнесе по декларираното обстоятелство за наличие на задължения на молителя и да го вземе предвид.Сочи противоречие с определение № 832/21.11.2014г. по ч.гр.д. 5808/2014 г. на ВКС, III г.о. 11/ Представлява ли ангажирането на адвокатска защита, необходима за упражняване на признато и гарантирано от закона право на иск/обжалване и разходите, необходими за адвокат, основание да бъде отказано искане по чл. 83, ал. 2 ГПК( чл. 63, ал.1 , б. „б“ ГПК отм).Сочи противоречие с възприетото в ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. и определение № 318/12.07.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. на ВКС, II г.о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, II г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: производството пред първоинстанционния Софийски районен съд е започнало по подадена искова молба за съдебна делба от Н. С. В. първоначално срещу Ц. С. В., а впоследствие и срещу Л. В. и С. В., по която е било образувано гр.д. № 8836/05 г.Срещу решението във втората фаза на делбата по извършването й Л. Ц. К. е подала въззивна жалба на 09.03.2015 г. На 10.03.2015 г. същата е оставена без движение, като администриращият първоинстанционен съд е указал на въззивницата да внесе държавна такса в размер на 1250, 41 лв., като съобщение с тези указания й е било редовно връчено на 14.04.2015 г. На 15.04.2015 г. страната подала молба, която съдържала искане за удължаването на дадения срок, съдът го уважил и срокът бил удължен до 04.05.2015 г. На 30.04.2015 г. постъпила нова молба от Л. Ц. К. с искане да бъде освободена от внасянето на държавна такса за подадената от нея въззивна жалба. С определение от 04.05.2015г., постановено по гр.д. № 8836/2005г. г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането й, като посочил, че освен притежаваните дялове в [фирма], същата е прокурист на клон Б. на [фирма] и върнал подадената въззивната жалба като нередовна.
Въззивният съд е приел, че изводът на Софийски районен съд за неоснователност на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е правилен и законосъобразен. Посочил е, че молителката е в трудоспособна възраст и не сочи здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможностите й да реализира доход. Взел е предвид, че притежава идеални части от недвижим имот и е счел за ирелевантно обстоятелството дали получава възнаграждение като прокурист. Като е посочил, че страната е ангажирала адвокатска защита, въззивният съд е направил заключение, че е налице индиция за парични възможности на Л. Ц. К. При тези съображения е потвърдил определението на пъвроинстанционния съд в частта, с която е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасянето на държавна такса. Изрично е посочил, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба е основателна и е отменил първоинстанционното определение в тази част, като е указал, че такова определение следва да бъде постановено едва при влизане в сила на определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Налице са общото и специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на обжалваното определение във връзка с формулираните въпроси в т. 3 и т. 11 от приложеното изложение.
По въпроса, формулиран в т. 3, настоящият състав намира, че съдът, който се произнася по молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка дали лицето разполага с достатъчно средства, да заплаща държавна такса и разноски по делото, като тя е конкретна и зависи от всички събрани доказателства по делото относно имущественото и финансовото му състояние. Само по себе си обстоятелството, че молител по чл. 83, ал. 2 ГПК притежава дялове от търговско дружество не обосновава извод, че разполага с достатъчно средства по смисъла на цитираната разпоредба, а е от значение дали извършваната търговска дейност от дружеството е източник на доходи, които гарантират на страната в гражданския процес достатъчно средства, за да понесе съдебните разноски. Въззивният съд е констатирал наличие на притежавани дялове от капитала на търговско дружество и обстоятелството, че молителката е вписана като прокурист на клон на търговско дружество ,но в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 694/29.09.2014 г. по ч.гр.д. № 460/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение№ 462/20.12.2008 г. по ч.т.д. № 416/2008 г. на ВКС, II т.о., определение № 279/09.05.2014 г. по ч.т.д. № 819/2012 г. на ВКС, II т.о., е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от внасянето на държавна такса, без да е установил всички относими обстоятелства.
По отношение на значението на ангажирането на адвокатска защита и заплащането на адвокатско възнаграждение- предмет на въпрос в т. 11 на изложението, настоящият състав намира, че не представлява основание за отказ от освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски в производството. Правото на защита е конституционно гарантирано и осъществяването му чрез ангажиране на адвокат в съдебно производство не е показател за средствата, които имат страните. Такъв извод може да бъде обоснован и при преценка на съдържанието на законовата разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК и липсата на това обстоятелството сред предпоставките, относими към основателността на искането с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Следва да се подчертае, че при извършване на съвкупна преценка за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски, съдът може да вземе предвид размера на изплатеното адвокатско възнаграждение, както и уговорения начин на плащане, съобразено с цената на иска и другите относими обстоятелства. Сам по себе си фактът на ангажиране на адвокат, който да защитава интересите на страната, не може да обуслови наличие на достатъчно средства. Като е приел, че уговореното адвокатско възнаграждение е индиция за наличие на достатъчно средства, без да го коментирана във връзка с останалите обстоятелства по делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 318/12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. на ВКС, II г.о.
Във връзка с изложените съображения по допустимостта на частната касационна жалба и отговорите на поставените въпроси, настоящият състав намира, че същата е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно.
Обстоятелствата, които съдът взема предвид при извършването на преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства. По делото се установява, че молителката Л. Ц. К. е на възраст 45 години, омъжена, с едно дете в училищна възраст. От приложената декларация за материално състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК е видно, че страната се издържа от доходите на съпруга й в размер на 340 лв. и социалната помощ от 35 лв., получавана за детски надбавки. Същата притежава единствено идеални части от недвижимите имоти, предмет на настоящото дело за делба. В действителност Л. Ц. К. е вписана като прокурист на клон на търговско дружество, но е представила препис от трудовата си книжка, с който удостоверява твърдението си, че договорът за управление между нея и [фирма] е прекратен, включително и удостоверение, издадено от търговското дружество в този смисъл. В декларацията, служеща за установяване на имущественото състояние на молителката, съгласно законовата разпоредба, същата не е посочила да реализира доходи във връзка с осъществяването на търговска дейност от [фирма], на което е едноличен собственик на капитала. Щом законът предвижда в каква форма следва да се удостоверят посочените обстоятелства, излишно е да се изискват допълнителни доказателства за липсата на реализирана търговска печалба, още повече, че за съдържанието на декларираните обстоятелства страната носи наказателна отговорност. Обстоятелствата, че страната е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, не могат да гарантират сигурна заетост и получаване на доходи от трудова дейност, предвид трайната безработица в страната,т.е. не може да се приеме, че молителката е в обективна възможност да реализира доходи, още повече тази възможност да отрича наличие на основание за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски. Следва да се има предвид, че основателността на искането се преценява с оглед наличието на средства на лицето към момента, в който е направено, а не с оглед бъдещи хипотетични доходи. По делото са установени и задължения на страната, както за издръжка на непълнолетното й дете, така и за погасяване на задължения по изпълнителни дела.
При тези данни неправилно въззивният съд е достигнал до извода, че Л. Ц. К. разполага със средства да заплати държавна такса по подадената от нея въззивна жалба. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12864/19.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7768/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 12864/19.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7768/2015 г. по описа на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Л. Ц. К., ЕГН [ЕГН] от внасяне на държавна такса в производството по гр.д. № 8836/2005 г. по описа на Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: