О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
гр.София, 12.03. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5383/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Х. С. Х. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 71560 от 17.06.2013 год. срещу въззивното решение от 23.04.2013 год. по гр.дело № 7320/2012 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-54-292 от 11.02.2012 год. по гр.дело № 61295/2010 год. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 54-ти състав за допускане на съдебна делба при квоти: 1/12 ид.ч. за М. Ц. Т., 1/12 ид.ч. за И. Ц. Т. и 10/12 ид.ч. за Х. С. Х., на апартамент № 51, ет.ІV, вх.В в сградата на Ж.”Т.”, м.”И. В.”, [улица], [населено място] с обща площ 82.75 кв.м., заедно със зимнично помещение № 8 и с 1.823% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо парцели №№ ІІІ-11, ІV-12, V-13, VІ-14, VІІІ-15 и Х-16 от кв.53.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните процесуалноправни въпроси, по които според жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно: а/върху коя от страните по делото е тежестта на доказване при оспорване на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот? б/длъжен ли е въззивният съд да извърши доклад по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил такъв или извършеният не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК? в/кога настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията на чл.147, съотв.чл.266 ГПК, но съдът не е изпълнил задълженията си да разпредели доказателствената тежест за всички подлежащи на доказване факти и за кои от тях страните не сочат доказателства? г/ трябва ли съдът да следи служебно за участието на всички съделители в производството за делба? По първия въпрос касаторът се позовава на тълк.решение № 11/2013 год. на ОСГК на ВКС; по втория – на решение № 700 от 06.12.2010 год. по гр.дело № 304/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о.; по третия – на решение № 389 от 18.10.2011 год. по гр.дело № 1672/2010 год. на ВКС, ІV г.о., а по четвъртия въпрос – на ППВС № 4/1964 год., тълк.решение № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, решение № 433/1983 год. на ВС, І г.о. и решение № 145 от 03.09.2012 год. по гр.дело № 984/2011 год. на ВКС, ІІ г.о.
К. се позовава и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като твърди, че е налице противоречива съдебна практика по втория и третия въпрос, поради което е образувано тълкувателно дело № 1/2013 год. на О. на ВКС, обявено за решаване.
Ответниците по касация И. Ц. Т. и М. Ц. Т. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ответникът /сега касатор/ се е легитимирал като собственик на 2/3 ид.ч. от процесния апартамент с издаване на констативния нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, като останалата 1/3 ид.ч. е била придобита от майка му М. А. И.. След смъртта на последната на 21.03.1991 год., нейният дял бил разпределен поравно между дъщерята В. С. Т. и синът Х. С. Х./сега касатор/ – по 1/6 ид.ч. за всеки от двамата. След смъртта на В. С. Т. на 07.10.1996 год., делът й бил наследен от децата й И. Ц. Т. и М. Ц. Т., а притежаваните от Х. С. Х. 2/3 ид.ч. били увеличени с придобитите по наследство 1/6 ид.ч. и общият му дял от апартамента нараснал на 5/6 ид.ч.
Прието е, че ответникът /сега касатор/ не е придобил по давност, останалата след смъртта на сестра му В. С. Т. 1/6 ид.ч. от процесното жилище. Посочено е, че ответникът/сега касатор/ не е установил при условията на пълно и главно доказване удостоверените в представения от него и оспорен от ищците констативен акт за собственост № 7 от 18.02.2010 год.
Градският съд е приел за преклудирано по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК искането на касатора пред въззивната инстанция за допускане на съдебно-графологическа експертиза за установяване от кого е написано и подписано представеното от него пред първата инстанция и оспорено от ищците саморъчно завещание от 15.12.1983 год. от името на М. А. И. за 1/3 ид.ч. от апартамента.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост поради следните съображения:
В представения от ответника/касатор/ и оспорен от ищците нотариален акт за собственост № 7, т.І, рег.№ 1357, нот.дело № 4/18.02.2010 год., като собственик на 9/12 идеални части от процесния апартамент /1/12 ид.ч. придобита по давност и 8/12 ид.ч. придобити от Ж./ в режим на съпружеска имуществена общност, фигурира и съпругата на Х. С. Х.-Н. Д. Х.. Последната не е била конституирана като страна в делбеното производство. В. съд се е произнесъл по възражението на ответника/касатор/ за придобиване по давност на 1/6 ид.ч. от апартамента, но не е изложил съображения във връзка със заявеното с жалбата на Х. Ст.Х. срещу първоинстанционното решение основание за отмяна – неучастие на съпругата му като съделител в производството за съдебна делба. Доколкото е налице придобивно основание, за което се твърди, че е настъпило по време на брака на касатора с лицето Н. Д. Х., налага се разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК, за да се провери дали е следвало съпругата да бъде конституирана като задължителен другар в делбения процес.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.04.2013 год. по гр.дело № 7320/2012 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, по жалба вх.№ 71560 от 17.06.2013 год.
ДАВА едноседмичен срок от получаване на съобщението Х. С. Х. да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата в размер на 40/четиридесет/лева и в същия срок да представят в съда банков документ за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: