О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 97
София, 25.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември…………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 5537/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от М. М. С., живущ във В. – А., със съд. адрес София, адв. Г. В., чрез пълномощниците му адв. Г. В. от АК-София и адв. Е. Н. от АК-П., срещу решение № 976 от 12.05.2015 година по гр.д. № 4763/2014 година на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.10.2014 г. по гр.д. № 9405/2013 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Върховен административен съд, София, за заплащане на сумата 30 000 лева, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди поради забавяне на производство по дело чрез насрочването му в неразумно дълги периоди от време – иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Върховен административен съд, София, оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и основателността на касационната жалба по съществото на правния спор. Претендира разноски за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт и е процесуално допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Отговорността по чл.2б от ЗОДОВ обуславя ли се от вида на причините за забавеното правосъдие – обективни или субективни и дали някоя от тези категории изключва изцяло отговорността на органа, причинил забавянето?
2. Натовареността на съда освобождава ли го от задължението да спазва нормативно установените срокове за насрочване и решаване на делата?
3. Следва ли страна в процеса да презюмира неизпълнение на предписаните от закона задължения на административния орган и на съда и да предприема действия за ускоряване на процеса в насока преодоляване бездействието на задължените субекти?
4. При положение, че чл.2б от ЗОДОВ цели да създаде вътрешен ред за обезщетяване на вреди, причинени от бавно правосъдие, прилагат ли се в тези производства стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека?
Според касатора по всеки от тези въпроси съдът е взел отношение в съдебното решение и те са мотивирали крайните му изводи. Същевременно по тях няма практика на ВКС.
За да отхвърли иска на касатора за вреди от забавяне на производство по дело, чрез насрочването му в неразумно дълги периоди от време, съставът на въззивния съд е приел, че общата продължителност на делото пред ВАС, което се е развило на две съдебни инстанции за 2 години и 4 месеца, напълно се съвместява с критерия „разумна продължителност”, а наличието на забава при извършването на отделни процесуални действия /интервалите за насрочване на делото в първо и проведените общо три съдебни заседания/ не би могло да се цени изолирано. За преценката по чл.6, §1 от ЕКЗПЧ от значение са всички обстоятелства по конкретното дело и наличието на съществени причини да не бъдат спазени предвидените в АПК /чл.157/ срокове.
Същевременно дори извън общата продължителност на делото отделните процесуални действия са предприети в рамките на обичайното за този съд насрочване и разглеждане на делата, което е съобразено с институционалната натовареност, а не се дължи на бавно правораздаване по конкретното дело. От значение е също сложността на делото и поведението на жалбоподателя и другите страни, необходимостта от извършване на процесуални действия за събиране на доказателства и изясняване на истината, както и залогът – значимостта на защитавания интерес, който в случая не е висок – спорът е къде да се съхраняват културно-исторически ценности, които се намират в НИМ.
Въпросите са относими към предмета на делото и имат значение за правилното му решаване. Отговорите, които са дадени в него в голямата си част са правилни и обуславят законосъобразността на постановения съдебен акт. Действително задължителната практика на ВКС по приложението на чл.2б ЗОДОВ все още е оскъдна, но затова пък има обилна практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека, която се познава, съобразява и прилага от съдилищата. В този смисъл стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ задължително се прилагат от съдилищата и това е видно от постановените съдебни актове.
В отговор на другите поставени въпроси може да се има предвид още следното:
Преценката дали е спазено изискването за разглеждане на делото в разумен срок е обективна и е съсредоточена върху това как продължителността на производството се е отразила върху лицето, което търси защита от нея /Ф. срещу България, № 37346/05, 10.05.2011 г./. В случая правилно е определена общата продължителност на делото, преминало през две съдебни инстанции, като са съобразени критериите за фактическа и правна сложност, поведението на лицето, което твърди че правото му е нарушено /ищеца/, поведението на съответния съд /ответника/ и значението на делото за лицето. Тази преценка е винаги конкретна и в случая са отчетени релевантните факти и обстоятелства. Не може да се сподели приетото в решението, че изключителната натовареност на съда, която е причина за продължителни интервали при насрочване на делото в съдебно заседание, е основателно извинение за забавяне. Претовареността на съда или недобрата организация на неговата работа не го освобождават от отговорност. Държавата следва да организира работата на съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на делата в разумен срок /Ш. срещу Л., № 41761/98, 17.05.2001 г.; Й. Й. и др. срещу България, № 23530/02, 2.07.2009 г. и др./. Въпреки това постановеното решение е правилно, тъй като законосъобразно е взето предвид, че отделни забавяния, за които ответникът е отговорен, не са достатъчни, за да бъде установено нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок. Последното зависи също от общата продължителност на производството и от залогът по делото. Само по себе си неспазването на процесуални срокове не води непременно до извода, че е нарушено правото по чл.6, ал.1 ЕКПЧ /Г.-К. срещу България, № 12739/05, 08.05.2011 г.; В. срещу А., № 11796/85, 30.10.1990 г. и др./. Затова приключването на делото в конкретния случай в рамките на 2 г. и 4 м. не е прекомерно и не може да обоснове извод за основателност на иска, но може да даде повод на съда да оптимизира дейността си по насрочване и разглеждане на делата, както и да подобри организацията си на работа. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не е налице допълнителното основание по т.3 от текста, а искането на касатора за допускане на обжалването следва да се отклони.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски за това производство, които ще се определят съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.7 от Наредба №1/2004 г. на 975 лева. Това следва от текста на чл.78, ал.8 ГПК, който е приложим за всички юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на Трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 976 от 12.05.2015 година по гр.д. № 4763/2014 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. М. С., живущ във В. – А., със съд. адрес София, адв. Г. В., ДА ЗАПЛАТИ на Върховен административен съд – София, сумата 975 лева /деветстотин седемдесет и пет лева/, съставляваща разноски за това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.