О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 03.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 860/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. В това производство ВКС проверява допустимостта на частната касационна жалба и наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК в рамките на посоченото в Изложението и в случай, че допусне касационно обжалване се произнася по поставените въпроси и по същество на частната жалба.
Съдът е сезиран с частна касационна жалба с вх.№ 550/ 23.01.2017г., подадена от адв. В. К., пълномощник на Г. П. срещу определение на въззивен съд, с което е обезсилено определение на първоинстанционен съд, постановено по чл. 248 ГПК. Делото е гражданско по чл. 87, ал.3 ЗЗД с цена на иска над 5000лв.. В частната касационната жалба се излагат доводи, че за да бъде присъдено възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА, не е необходимо да се представя списък по чл. 80 ГПК, както и че когато съдът не се е произнесъл по искането по чл. 38, ал.2 ЗА, то молбата по чл. 248 ГПК е за допълване, а не за изменение на решението в частта за разноските. В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния въпрос: предпоставка ли е за допълване на решението в частта за разноските представянето на списък по чл. 80 ГПК, при положение, че е оказана безплатна правна помощ и в този смисъл разноски не са заплатени. Подържа се наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу определение, което подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, частната касационна жалба има необходимото съдържание и е подадена от упълномощен адвокат.
Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК на Ловешки районен съд, с което е оставена без уважение молба на Г. П., подадена чрез адв. К. за изменение на решението в частта на разноските за присъждане възнаграждение на адвоката по чл. 38, ал.2 ЗА. Според въззивния съд, искането по чл. 248 ГПК е недопустимо, тъй като не е представен списък с разноски от Г. П., където да фигурира искането по чл. 38, ал.2 ЗА, а районният съд бил определил разноските с решението си, поради което е обезсилил определението на районния съд и е оставил без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос в изложението- „предпоставка ли е за допълване на решението в частта за разноските представянето на списък по чл. 80 ГПК, при положение, че е оказана безплатна правна помощ и в този смисъл разноски не са заплатени“, е неотносим. Въззивният съд не се е произнесъл в решаващите си мотиви по този формулиран въпрос. Окръжният съд е приел, че молбата по чл. 248 ГПК е за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълване, в съгласие т. 8 от т.р. 6-12- ОСГТК, тъй като районният съд вече е бил определил дължимите разноски с решението си. Въззивният съд е приел, че процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските е представянето на списък по чл. 80 ГПК, в който да е включено искането по чл. 38, ал.2 ЗА, отново в съгласие с т. 9 от т.р. 6-12- ОСГТК и определение 9-16-ІІ ТО.
Тъй като липсва общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК- въззивният съд да се е произнесъл в решаващите си мотиви по поставения в изложението правен въпрос, съгласно т.р.1-10- ОСГТК, то частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 25/ 11.01.2017г., постановено по в.ч.гр.д. 568/2016г. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :