3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
С., 17.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 619 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] – Г. срещу Решение № 132 от 05.02.2010 год. по гр.д.№ 951/2008 год. на С. апелативен съд. С него въззивният съд е потвърди решението от 05.03.2008 год. по гр.д.№ 941/2007 год. на С. градски съд с което са били уважени обективно съединените искове с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД предявени от В. И. Ц. срещу [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението му е, че: „въпросът относно нищожността на привидния договор за заем се решава противоречиво от съдилищата” – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представил е Решение № 120/2009 год. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 1174/2008 год. на V г.о. на ВКС и Решение № 1193/2009 год. на V г.о. на ВКС, постановени по реда на ГПК (отм.).
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с това, че „като решава посочения съществен материалноправен въпрос, приемайки, че прикритата сделка следва да бъде завършена, за да се преценява валидността и, както и в частта с която отказва да обсъжда въпроса относно законността на средствата, за които се твърди, че са предоставени в заем, представлява решаване на процесуалноправен и материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона”.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационен контрол не са налице, произтича от това, че произнасянето на въззивния съд е обусловено от преценката на фактите и доказателствата по конкретното делото.
Исковете по чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД на В. Ц. се основават на сключен на 08.12.2000 год. договор за заем по силата на който той е предоставил на [фирма] сумата 67822.93 DM. Уговорена е 6.5% годишна лихва. С отправена през 2004 год. нот. покана е поискал връщането на сумите за главницата и договорната лихва. Задължението не е погасено, поради което Ц. е реализирал правата си по съдебен ред. Исковете са предявени на 08.12.2005 год. за сумата 34677.31 евро, представляваща равностойността на 67822.93 DM за главницата, за законната и за договорната лихви.
Последователно подържаната теза на ответника-касатор е, че действителните правоотношения не са по договор за заем, а по договор за поръчка. Сумата е предоставена на [фирма] за закупуване на лек автомобил, който след закупуването да бъде прехвърлен на ищеца. Поръчката е изпълнена частично – автомобилът е закупен и предоставен на Ц., но не е прехвърлен, тай като е бил противозаконно отнет и не е намерен. Спорът пред инстанциите по същество се е развил на тази плоскост, което е обусловило и доказателствените искания.
За да приеме, че исковете са основателни до размера на: 34677.31 евро за иска по чл.240 ал.1 ЗЗД; 22360.84 евро за иска по чл.240 ал.2 ЗЗД; 10467.77 лв. за иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, съдилищата са приели за недоказана тезата на ответника, че договорът за заем прикрива договор за поръчка. Приел е за недоказано и оспорването на активната материалноправна легитимация на Ц. с оглед твърдението, че сумата не е била преведена от негова сметка като ФЛ, а е на търговско дружество, което той е представлявал.
Решението на ІV г.о. на ВКС на което се позовава касатора е по прилагането на чл.134 ал.2 ГПК (отм.) при разкриването на симулация по чл.26 ал.2 ЗЗД (договор за покупко-продажба, прикриващ обезпечение на паричен дълг). Решението на
V г.о. от 2008 год. също е постановено по казус свързан с твърдение за симулация, като се обсъдени последиците от липсата на писмено доказателство по чл.134 ГПК (отм.) и липсата на признание по реда на чл.114 ГПК. С решението си от 2009 год., съставът на V г.о. на ВКС се е позовал на чл.40 ЗЗД, като критерии при изследване на действителната воля – продажба или дарение – на сделка за която се твърди, че е симулативна.
Цитираната практика не е противоречива, а и не съдържа произнасяне по правен въпрос, който да е обусловил изводите на С. по настоящето дело. Не е налице contra letter, признание за симулативността на сделката или злоупотреба с представителна власт по смисъла на чл.40 ЗЗД, като ще следва да се отбележи, че и без начало на писмено доказателство, съдилищата са събрали гласни доказателства, както и всички ангажирани писмени такива.
Дори преценката на доказателствата да е неправилна, това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е въведено бланкетно. ГПК предвижда, че за точното прилагане на закона и развитието правото допринася произнасянето по правен въпрос, какъвто в случая не е формулиран, а и както неколкократно бе посочено – становището на С. е обусловено от конкретните факти и доказателства, събрани по делото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 132 от 05.02.2010 год. по гр.д.№ 951/2008 год. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.