3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С.,14.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 882/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Х. С. от [населено място], общ. Р., срещу определение от 12.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1547/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1284 от 19.07.2011 г. в частта за разноските.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение по съображения за неговата неправилност вследствие необоснованост и нарушения на закона. Частната жалбоподателка развива доводи, че в противоречие със законовите правила за разпределяне на отговорността за разноски въззивният съд е отказал да й присъди разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, съразмерно на уважената с въззивното решение част от иска, без да изложи мотиви защо счита разноските за недължими.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Като обуславящи за изхода на производството по чл.248 ГПК са посочени следните въпроси : “1. Следва ли въззивният съд да присъжда разноски по компенсация, отчитайки обжалваемия интерес на всяка една от въззивните жалби, с които е сезиран, и съобразявайки го с постигнатия правен резултат с въззивното решение по същество; 2. Следва ли въззивният съд да коригира първоинстанционното решение в частта за разноските, когато изменя същото по същество и присъжда както сторени пред него разноски, така и пред първоинстанционния съд.”. За доказване на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са представени решения и определения, постановени от състави на Върховен касационен съд, и решение по гр. д. № 407/2008 г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от З. Х. С. молба за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по гр. д. № 1547/2011 г. въззивно решение в частта за разноските, след като е констатирал, че молителката – ищец в процеса, не е представила списък по чл.80 ГПК на извършените във въззивното производство разноски и не е обжалвала първоинстанционното решение в частта за разноските. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният състав е съобразил, че с насрещната въззивна жалба З. С. е поискала само разноски за въззивното производство, не и такива за производството пред първата инстанция, както и че поради непредставяне на списък за разноските пред въззивната инстанция с въззивното решение е присъдено единствено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 000 лв., изчислено съразмерно на уважената с решението част от исковете и доказано с разписка към договор за правна защита и съдействие.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид мотивите, с които е обосновано становището на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, посочените от частната жалбоподателка правни въпроси не могат да се определят като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отказът на съда да измени въззивното решение в частта за разноските и да присъди на жалбоподателката допълнителни разноски, извън присъденото с решението адвокатско възнаграждение, не се дължи на отричане на правото на разноски по чл.78, ал.1 ГПК или на несъобразяване на крайния резултат от изхода на спора при разпределяне на отговорността за разноски. Решаващият извод за липса на основание за изменение на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК произтича от преценката, че жалбоподателката – ищец не е поискала да й бъдат присъдени и разноски за първоинстанционното производство в случай на отмяна на атакуваното с насрещната въззивна жалба първоинстанционно решение и не е представила списък на разноските, извършени във въззивното производство. Въззивният съд е обусловил основателността на молбата по чл.248 ГПК от надлежното заявяване на искането за разноски от страната, която ги претендира, и от изпълнението на задължението по чл.80 ГПК за прилагане на списък за разноските. Поради това въпросите за съразмерното разпределяне на отговорността за разноски с оглед крайния изход на правния спор не са обуславящи за отхвърлянето на молбата по чл.248 ГПК и не попадат в приложното поле на касационния контрол по чл.280 ГПК.
Освен отсъствието на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не са доказани и допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В представените с изложението съдебни актове разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и чл.248 ГПК са приложени в зависимост от специфичните за конкретното дело факти като е извършена преценка дали страната, която претендира разноски, е поискала своевременно присъждането им, дали ги е доказала по размер и дали е представила списък по чл.80 ГПК – с оглед забраната на чл.80, изр.2 ГПК да се иска изменение на решението в частта за разноските, ако не е представен списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция. При произнасяне молбата на частната жалбоподателка с правно основание чл.248 ГПК съставът на Софийски апелативен съд е съобразил аналогични обстоятелства, поради което не би могло да се приеме, че като е отказал да измени решението си в частта за разноските, въззивният съд е процедирал в отклонение от практиката на ВКС и в противоречие с практиката на други съдилища.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 12.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1547/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :