4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С., 16.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 351/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ен Би Д. Ай П. Е. Л.”, [населено място] срещу решение № 545 от 16.12.2010 г. по т. д. № 271/2010 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Софийски окръжен съд решение № 22 от 29.03.2010г. по т. д. № 1005/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място], Софийска област иск за сумата 145 438.14 британски лири, представляваща стойността на направени разходи от „Ен Би Д. Ай П. Е. Л.” за закупуване и записване на акции от капитала на „Д. И.” Л., К., като е прекратено производството по делото.
К. поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 23 ЗЗД/ и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за липса на договорна обвързаност между него и ответника [фирма], като твърди, че по делото са събрани убедителни доказателства относно поемането от страна на ответника на задължението на „Ай Ти Пи Е.” към „Ен Би Д. С. И. Ю. Ф.” ЛП, произтичащо от чл. 19 от Споразумението за закупуване и записване на акции от капитала на „Д. И.” Л.. Според касатора, ответникът е изразил волеизявлението си за поемане на задължението на „Ай Ти Пи Е.” чрез неформални и конклудентни действия, а именно – като е осчетоводил фактурите, с които „Ай Ти Пи Е.” е извършил плащания към „Ен Би Д. С. И. Ю. Ф.” ЛП на разходите по чл. 19 от Споразумението и е извършил частично плащане по една от тези фактури.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. В хипотезата на предявен осъдителен иск, липсата на основание на иска обуславя ли и липса на право на иск и до каква нередовност на предявения иск води липсата на основание – до недопустимост или до неоснователност; 2. Какво съдържание следва да се включва в понятието „задължаване на трето лице” по смисъла на чл. 23 ЗЗД; 3. По какъв начин следва да бъде изразено волеизявлението за задължаване от страна на трето лице в хипотезата на чл. 23 ЗЗД; 4. Допустимо ли е това да бъде извършено чрез конклудентни действия, в частност чрез осчетоводяване от страна на третото лице на издадена от кредитора фактура, обективираща задължението по основание и размер, включване на задължението в годишния финансов отчет на третото лице, извършване на частични плащания и др.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], Софийска област – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 30.05.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въззивният съд е обезсилил обжалваното пред него решение на Софийски окръжен съд, като е приел, че същото е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Според решаващия състав, в конкретния случай обвързано със задължения по чл. 19 от процесното споразумение е само дружеството-продавач, обещало задължението на трето лице /ответника [фирма]/. Поради липсата на договорна обвързаност между страните по делото / „Ен Би Д. Ай П. Е. Л.” и [фирма]/ и при манифестиран отказ от страна на третото за споразумението лице [фирма] да извърши обещаното действие, лицето, на което е обещано това действие, може да защити правата си чрез иск срещу обещателя, но не и срещу третото лице.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не отговарят на императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да са обуславящи изхода на конкретното дело. По отношение на въпроси № 2 – № 4, свързани с приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗЗД, отсъствието на общата предпоставка произтича от обстоятелството, че същите изобщо не са били предмет на обсъждане и произнасяне във въззивния акт и поради това не са от значение за крайния правен резултат – прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.
Не би могъл да се счете като обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и първият поставен от касатора въпрос. Въззивният съд е преценил иска за недопустим не защото липсва основание на този иск, както неправилно се твърди от касатора, а защото ищецът не разполага с право на иск срещу ответника, явяващ се трето лице, чието действие е обещано /чл. 23 ЗЗД/. Дори обаче да се приеме за релевантен, този въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това, че въпросът за правото на иск отдавна е изяснен както в правната доктрина, така и в съдебната практика, произнасянето по него не би имало значение нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 545 от 16.12.2010 г. по т. д. № 271/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: