1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 22.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 426/2012 год.
Производството е за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. от [населено място] чрез пълномощника й адв.С. Н. срещу решение от 21.2.2012 г, постановено по гр.дело № 289/2011 г на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 524/9.11.2011 г по гр.дело № 706/11 г на Силистренски районен съд.С първоинстанционното решение Силистренски районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Е. И. И. срещу В. Н. Р. и В. В. Р. искове по чл.108 от ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор …… по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-…../…….. г на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица] площ от 605 кв.м, както и обективно съединените с него иск по чл.109 от ЗС и иск по чл.59 от ЗЗД за сумата 6 500 лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за времето от 19.3.2010 г до 19.4.2011 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответниците по касация В. Н. Р. и В. В. Р. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявените искове са с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ал.1 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 765/14.1.2010 г по гр.дело № 779/2008 г Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение е отменил решението на Силистренски окръжен съд, ГК от 10.12.2007 г по гр.дело № 268/2007 г и е постановил друго, с което е допуснал изкупуването от Е. И. К. на открит паркинг с обща застроена площ от 480 кв.м, ведно с правото на строеж върху мястото, върху което е построен, съставляващо парцел … от кв… по плана на [населено място], при условията, уговорени с договора за продажба, обективиран в нотариален акт №…., т….., рег.№ ….., дело № …./… г на нотариус № ….. Д. П. с район на действие РС С., ако в едномесечен срок от влизане на решението в сила К. заплати на купувачите по договора В. Н. Р. и В. В. Р. уговорената продажна цена в размер на 1 700 лв.Въззивният съд е приел, че решението на ВКС, с което е уважен искът по чл.33 ал.2 от ЗС е влязло в сила на 14.1.2010 г, а плащането на продажната цена, извършено по банков път на 10.3.2010 г е несвоевременно, поради което ищцата е загубила правото на изкупуване, а постановеното решение е обезсилено по право.Поради това въззивният съд е приел, че Е. И. не е собственик на вещта и е отхвърлил като неоснователни предявените искове за нейната ревандикация по чл.108 от ЗС, за заплащане на обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД и за премахване на изградените в имота незаконни постройки на основание чл.109 ал.1 от ЗС.
В изложението по чл.284 от ГПК касаторът Е. И. сочи, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Счита, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление № 4 от 30.10.1964 на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 19.5.2004 г на ВКС по гр.дело № 1/2004 г на ОСГК по въпроса несвоевременното узнаването на постановено от съда окончателно и като такова необжалваемо решение, представлява ли извинителна причина по смисъла на чл.81 от ЗЗД при положение, че за да се възползва от правата си по него страната следва да извърши в срок определено действие.Счита така също, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото липсва съдебна практика по въпроса от кой момент тече срокът по чл.33 ал.3 от СЗ – от влизане в сила на решението или от момента на узнаването от страната за влизането му в сила, както и по въпроса : следва ли съдът, в изпълнение на задълженията си по чл.7 ал.1 от ГПК и на основание чл.46 ал.2 от ЗНА вр.чл.345 ал.1 от КТ да съобщава на страните по делото за влизане на решението в сила, когато, за да се възползва от правата си по същото, страната следва да извърши допълнително друго действие в определен срок.Счита също така, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По така формулираните въпроси съдът намира следното :
Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 3 ЗС, ако съсобственикът, чийто иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС е уважен не плати в месечен срок от влизане на решението в сила, дължимата сума, решението се обезсилва по право. Така както е формулиран текста, правната последица от неплащането на продажната цена по договора за продажба, по който е допуснато изкупуване има за последица обезсилване на решението автоматично без за това да е необходимо предявяване на иск. /в този смисъл и решение по чл.290 от ГПК № 327 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 538/2009 г., I г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл.296 т.1 от ГПК в сила влизат решенията, които не подлежат на обжалване.Решение № 765 от 14.1.2010 г, постановено по гр.дело № 779/2008 г на ВКС е необжалваемо и е влязло в сила от момента на неговото постановяване-14.1.2010 г.В срок до 14.2.2010 г ищцата Е. И. не е внесла продажната цена по сметка на купувачите по сделката, следователно обезсилването на решението, постановено по иска по чл.33 ал.2 от ЗС е настъпило по право.Постановеното от въззивния съд решение не противоречи на задължителната съдебна практика.Посочените от касатора ППВС № 4 от 30.10.64 г и Тълкувателно решение № 1 от 19.5.2004 г на ВКС по гр.дело № 1/2004 г на ОСГК са издадени във връзка с приложение на разпоредбата на чл.288 ал.6 от ГПК /отм/, касаеща обезсилване по исков ред на решението за възлагане на недвижим имот, както и обезсилването по право по чл.288 ал.7 от ГПК, регламентирано ДВ бр.64 от 1999 г на решението за възлагане на недвижим имот, поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане цената на имота.Тези законови разпоредби намират своето място в глава „Особени искови производства” на ГПК /отм/, и по т.”Съдебна делба”, регламентират специфична материя и не намират приложение относно иска за изкупуване по чл.33 ал.2 от ЗС.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и другото посочено от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Решението на ВКС, постановено по иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС влиза в сила в момента на постановяването му и не се съобщава на страните по делото.Следователно и съгласно чл.33 ал.2 от ЗС в едномесечен срок следва да бъде внесена продажната цена по сметка на купувачите на имота, а последиците от това неизпълнение са законово уредени с нормата на чл.33 ал.3 от ЗС и предвиждат обезсилване на решението по право.Императивно формулираната норма на чл.33 ал.3 от ЗС предвижда произтичащо от закона обезсилване, поради което в тази хипотеза не намира приложение нормата на чл.81 ал.1 от ЗЗД. Несвоевременното изпълнение в случая не може да бъде обосновавано с наличие на извинителни причини /в това число несвоевременно узнаване на съдебното решение/, тъй като в случая обезсилването на решението се предвижда по силата на самия закон.В случая не може да намери приложение по аналогия и нормата на чл.345 ал.1 от КТ, защото последната съдържа законово уредено задължението на съда да връчи на страната препис от постановеното необжалваемо решение.Т.е. това задължение е законово разписано.Такава възможност не е предвидена в чл.33 ал.2 и ал.3 от ЗС.Не се касае за разпоредба която е неточна, неясна, нуждаеща се от тълкуване или нуждаеща се от осъвременяване, предвид настъпили законодателни промени.
В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.2.2012 г, постановено по гр.дело № 289/2011 г на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.