4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 28.03.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3039/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 39 от 22.04.2013 г. по в. т. д. № 73/2013 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 38 от 18.01.20113г. по т. д. № 63/2012 г. на Сливенски окръжен съд, предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 318 ТЗ са отхвърлени за разликата над 13 658.34 лв. до 25 943.13 лв., а акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 361.87 лв. до 3 922 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на съда, че със сключеното между страните споразумение от 21.06.2011 г. са погасени вземанията, произтичащи от договорите от 04.03.2009 г. и 02.04.2009 г., както и от договорите, обективирани във фактура № 624 от 13.07.2009 г., фактура № 870 от 14.04.2010 г., фактура № 882 от 21.04.2010 г. фактура № 925 от 25.05.2010 г. и фактура № 1029 от 03.08.2010 г. Според касатора, посоченото споразумение е недействително, тъй като подписалото го от негово име лице А. А. не е разполагало с правомощие да опрощава задълженията на ответника. Освен това е релевирано оплакване и във връзка с извършеното от въззивния съд тълкуване на договора от 19.11.2009 г. с твърдението, че предвидената в него търговска отстъпка в размер на 5.48% е недължима при намаляване на договорения обем работа с повече от 10%, а в случая намаляването е с повече от 30%.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с довода, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществени материалноправен и процесуалноправен въпрос относно „приети изводи от въззивния съд, които при предявен иск с правно основание чл. 258, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 318 и сл. ТЗ следва да са определили съобразно условията на договора за ползване на 5.48% отстъпка и презумпцията по чл. 301 ТЗ”. Като релевантна към тях практика касаторът посочва постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV г. о.; № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 42082009 г. на ІV г. о.; № 105 от 30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ІІ т. о. и № 201 от 26.11.2010 г. по т. д. № 88/2010 г., както и множество въззивни решения, за които липсват данни да са влезли в сила.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното ожалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за присъждане на сумите по договора от 19.11.2009 г., тъй като същият е с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 10 000 лв. В останалата част, по отношение на исковете с предмет вземания, произтичащи от договорите от 04.03.2009 г. и 02.04.2009 г., както и от договорите, обективирани във фактура № 624 от 13.07.2009 г., фактура № 870 от 14.04.2010 г., фактура № 882 от 21.04.2010 г. фактура № 925 от 25.05.2010 г. и фактура № 1029 от 03.08.2010 г., жалбата е недопустима, тъй като всеки от тези искове е с цена под посочения в закона минимален размер.
По отношение на касационната жалба в допустимата й част:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на възнаграждение по договора за изработка от 19.11.2009 г. за разликата над 13 658.34 лв., въззивният съд, след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и заключението на счетоводната експертиза, прието без да е оспорено от страните, е преценил, че за изпълнените по договора работи по всеки от четирите етапа, при отчитане на авансовото и последвалото частично плащане, е приел за дължима именно посочената сума. Като неоснователен е преценен доводът на ищеца, че към същата следва да се прибави и уговорената търговска отстъпка в размер на 5.48%, предвид намаления обем на възложената работа над допустимите 10%. В тази връзка съдебният състав е счел, че посочената отстъпка е изрично уговорена в договора за всеки от етапите на изпълнението му.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда като общо основание за допускане на касационния контрол произнасянето от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато въпросът е обусловил правните изводи по предмета на спора, от значение е за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставеният от касатора въпрос, касаещ допустимата част от касационната жалба, а именно – за тълкуването на договора относно уговорената отстъпка, не отговаря на посочените изисквания. Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, но не могат да бъдат релевирани едновременно и като основания за допускане на касационния контрол /чл. 280 ГПК/. В пълна степен това важи и за тълкуването на договорите, като част от извършваната от инстанцията по същество преценка на доказателствата.
По приложението на нормата на чл. 20 ГПК е създадена обилна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд /респ. Върховен съд/, насочваща съдилищата към спазване на законово установените правила при тълкуване на договорите с цел разкриване на действителната воля на страните. В този смисъл са и представените с изложението по чл. 284, ал. 3 множество решения. В настоящия случай, обаче, касаторът обосновава твърдяното противоречие с практиката не с нарушение на правилата за тълкуване, а с неверността на извода от тълкуването, т. е. с довод, който принципно е относим към правилността на решението и съответно към основанията за касирането му по чл. 281 ГПК.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 39 от 22.04.2013 г. по в. т. д. № 73/2013 г. на Бургаски апелативен съд в частта, касаеща исковете с предмет вземания, произтичащи от договорите от 04.03.2009 г. и 02.04.2009 г., както и от договорите, обективирани във фактура № 624 от 13.07.2009 г., фактура № 870 от 14.04.2010 г., фактура № 882 от 21.04.2010 г. фактура № 925 от 25.05.2010 г. и фактура № 1029 от 03.08.2010 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 39 от 22.04.2013 г. по в. т. д. № 73/2013 г. на Бургаски апелативен съд в останалата му част.
Определението, в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: