4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2100/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат Г. Д., срещу решение № 67 от 04.04.2014 г. по в.т.д. № 60/2014 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което след отмяна на решение № 651/14.11.2013 г. по гр.д. № 1245/2013 г. на Районен съд – Ямбол е прието за установено на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.327 ТЗ по отношение на [фирма], че същият дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 22 500 лв. – незаплатена продажна цена на закупено количество стоки по данъчна фактура № [ЕГН]/17.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 727/2013 г. по описа на РС – Ямбол.
К. поддържа основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3, предл.второ и трето ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска, с присъждане на разноски. Счита, че при постановяване на решението са игнорирани счетоводните записвания при ответника, където за доставката по фактурата е отразено, че това са „стоки на път”, т.е. все още неполучени от купувача. Твърди се несъответствие между значително по-късно издадената фактура и данните в товарителницата и пътния лист, според които доставката на стоките би следвало да е извършена на 26.11.2008 г. Подробни съображения са изложени в жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1.” Достатъчно доказателство за реално изпълнение на сключена търговска сделка и параметрите на същата ли е издадената от доставчика фактура, при положение, че същата не е подписана от представител на получателя и липсват документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоката; 2. При разлики в счетоводното отразяване на дадена сделка в счетоводствата на доставчика и получателя, данните от кое от двете счетоводства следва да се имат предвид и дължи ли съда излагане на мотиви във връзка с приемането на едните от счетоводните записвания и отхвърлянето на другите и 3. Достатъчно доказателство за реално изпълнение на сделката ли е осчетоводяването на фактурата от получателя и включването й в справките-декларации по ЗДДС, при положение, че липсват каквито и да било други доказателства, установяващи предаването на стоката, а издаването на фактурата, съответно включването й в справките-декларации е в период няколко месеца след твърдяната дата на доставката. Поддържа се, че дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС по т.д. № 546/2008 г., ІІ т.о.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав, след преценка на писмените доказателства по делото и заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, е приел за установено наличието на сключена между страните търговска сделка, по силата на която ищецът е продал на ответника 25 това слънчоглед, на обща стойност 18 750 лв., а с ДДС 22 500 лв., която последният се е задължил да заплати, без обаче да изпълни основното си задължение на купувач. Издадената от ищеца данъчна фактура № 320/17.02.2009 г. е била осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, отразена е в дневниците за покупко-продажби, включена е в справките декларации по ЗДДС и дължимият ДДС е разчетен с бюджета.
Като неоснователни са преценени доводите на ответното дружество за липса на сделка и за недоставяне на стоките по процесната фактура, съобразявайки липсата на законово изискване за форма за валидност на договора за продажба на движими вещи. Отчетено е, че макар и фактурата да не е подписана от купувача, последващите действия на купувача по осчетоводяване на фактурата, отразяването й в дневниците за покупко-продажба и разчитане на дължимия ДДС с бюджета, съставляват признание на задължението на купувача и доказват неговото съществуване. В тази насока въззивният съд се е позовал и на задължителна практика на ВКС – решение по т.д. № 593/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о. Изтъкнати са и съображения, че в случай на погрешно осчетоводяване на фактурата, ответното дружество е разполагало с възможността да извърши коригираща счетоводна операция, което не е сторено.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните в изложението правни въпроси под № 1 и № 3, относими към доказателственото значение на двустранно осчетоводената фактура, са от значение за изхода на делото и обосновават наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването. Не би могло обаче да се приеме, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС. Становището на въззивния съдебен състав съответства напълно на задължителната за долустоящите на ВКС съдилища практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – не само на цитираните в мотивите към обжалваното решение практика, но и на други решения на Търговска колегия – така например, на решение по т.д. № 465/2010 г., решение по т.д. № 636/2011 г., решение по т.д. № 333/2011 г., ІІ т.о. и други, които са надлежно публикувани. В посочените съдебни актове на ВКС е налице произнасяне, че отразяването на фактурата /дори и в случаите, когато не е двустранно подписана/ в счетоводните регистри на двете страни по съответния договор/ покупко-продажба или изработка/, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, обективирани във фактурата.
Посоченото от касатора решение по т.д. № 546/2008 г., ІІ т.о., не е постановено по аналогичен правен спор и затова не би могло да обоснове наличие на поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Касационното обжалване по посоченото дело действително е допуснато и по въпроса за доказателствената сила на първичните счетоводни документи когато те не отговарят на предвиденото в ЗСч съдържание, но с оглед доказване единствено на факта на получаване/приемане на стоките по договор за търговска продажба, предвид изразеното в това решение становище за неприложимост на чл.301 ТЗ по отношение на представените от продавача експедиционни бележки. По посоченото дело липсват данни за осчетоводяване на издадените фактури и от купувача и съответно липсва произнасяне по идентичен правен въпрос, който да е относим и към настоящото дело.
Поставеният от касатора въпрос № 2 по отношение на твърдяната разлика в счетоводното отразяване на дадена сделка при двете страни по нея и кое от тях е релевантно, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Втората част от въпроса, свързана със задължението на съда да мотивира решението си във връзка с приемането на едните счетоводни записвания и отхвърлянето на другите, следва да се приеме за относима изцяло към правилността на изведените от въззивната инстанция изводи, които са изградени и на база на констатациите на неоспорената счетоводна експертиза.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 67 от 04.04.2014 г. по в.т.д. № 60/2014 г. на Окръжен съд – Ямбол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: