О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 08.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИЯНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3805/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
ВКС е сезиран с касационна жалба, подадена от Г. И. К. от [населено място] срещу решение № 218/14.06.2016 г. по в. гр. д. 312/2016 г. на Окръжен съд Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира направените за касационното производство разноски.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2, т.3 КТ. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена над 5000 лева. Целта на разпоредбата е да изключи от касационен контрол исковете за обезщетение с цена под 5000лв., предявени самостоятелно, тъй като в хипотезата на обективно съединени искове при отношение обусловен и обуславящ, исковете за обезщетение дори и под 5000лв. подлежат на касационно обжалване на общо основание, тъй като следват обуславящият иск, подлежащ на касационен контрол. Макар буквалното тълкуване на разпоредбата да сочи на обратен резултат, следва да се приложи тълкуването с оглед целта на закона, съгласно чл. 46 ЗНА.
В случая, въззивното решение е постановено по самостоятелно предявен иск за плащане на обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ с цена под 5000лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.3 КТ и тълкуването и, направено по– горе, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. В този смисъл е и установената съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на ВКС, ГК- определения 216-2016-ІІІ, 438-2016-ІV, 92-2016-ІІ.
Подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство пред ВКС следва да бъде прекратено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 7611 на 18.07.2016 на Г. И. К. срещу въззивно решение № 218/14.06.2016 г. по в. гр. д. № 312/2016 г. на Окръжен съд Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3805/2016 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА Г. И. К. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 500 лева – разноски за касационното производство.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :