О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 97
София, 22.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари……………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1520/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” О. , гр. К., ч. пълномощника му адв. Св. Б. от АК-Стара Загора, срещу решение № 425 от 14.01.2009 година по гр.д. N 1486/2008 година на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 120б от 22.07.2008г. по гр.д. № 1810/2007г. на Казанлъшкия районен съд. С него са уважени искове на Д. И. Д. от гр. К. срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.325, т.9 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „охранител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволение до размер на 1082, 40 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Ответникът Д. И. Д. от гр. К., ч. пълномощника си адв. Д. Г. от ХАК, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В допълнителната касационната жалба, както и в самата касационна жалба, не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с решителните мотиви на съда за незаконност на уволнението. На стр.10 от допълнителната касационна жалба е посочено, че „доводите относно допустимостта до касационно обжалване на атакуваното решение на СтОС, постановено по в.гр.д. № 1486/2008г. на СтОС: 1. Това решение е недопустимо, защото с него се причиняват вреди на ответника – настоящ касатор, в две направления…” Посочено е, че е налице касационното основание, предвидено в нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочено е също така, че нормата на чл.225, ал.1 КТ е непрецизна правна норма по отношение на пенсионерите и следва да бъде предмет на анализ за бъдещи законови промени, поради което следва да се допусне касационно обжалване и поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представени са четири съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, първото от които третира въпроси по приложението на чл.325, т.9 КТ /р. №666/9.04.2006г./, а останалите – по чл.225 КТ /р. №854/30.05.2006г., р. №109/21.03.2001г. и р. № 407/13.07.1998г./. Развитите доводи са за доказателствената тежест относно един от елементите от състава на чл.329, т.9 КТ, а именно липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието, за възможността лице със здравни противопоказания да бъде възстановено на работа, както и за задължението на работодателя да заплати обезщетение за оставане без работа при положение, че работникът или служителят е пенсионер и има доход от пенсия. Следователно поддържат се твърдения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основание за отмяна по смисъла на чл.281, ал.1 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се разгледа в контекста на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Приложените съдебни решения на Върховния касационен съд могат да се квалифицират като искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Те, обаче, са постановени при друга фактическа обстановка и не обосновават твърдението на касатора, че въззивното решение съдържа изводи, които са в разрез с тях, нито от съдържанието им може да се извлече довод за противоречива практика по някой въпрос. Тъкмо обратно – практиката на ВКС по приложението на чл.325, т.9 КТ е последователна в смисъл, че задължение на работодателя е да установи законността на уволнението, която в случая зависи от наличието на два елемента – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудостособност, или поради здравни противопоказания, както и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Практиката по приложението на чл.225 КТ е обилна и няма необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Основателността на искането за присъждане на обезщетение за вреди, които са последица от оставането без работа поради незаконното уволнение, е в зависимост от реализирани доходи по трудово или служебно правоотношение, но не и на доходи въобще.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425 от 14.01.2009 година по гр.д. N 1486/2008 година на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА „С” О. , гр. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д. от гр. К. направените разноски за касационното производство в размер на 300 лева /триста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.