ОПРЕДЕЛЕНИE
№97
гр.София, 24.11..2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2595 по описа за 2008 г. приема следното:
11роизводството е по реда на чл.288 от ГГЖ във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т. З от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. А. срещу решение от 24.03.2008 г. на Софийския градски съд, IV „а“ г.о. по гр.д. № 2* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 13.01.2007 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. на Софийския районен съд, 65 състав за отхвърляне като неоснователни на предявените от Л. С. А. срещу „Кейбълтел“ АД искове с правно основание чл.74, ал. 1 от КТ за обявяване недействителност на анекс № 879 от 03.01.2006 г. и с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. З от КТ.
Касаторката твърди, че касационното обжалване е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, дали анексът № 879 от 03.01.2006 г. е недействителен поради порок във волята на касаторката, като е решил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с решение № 1* от 02.11.2000 г. по определение по гр.д,№ 2* от 2008 г. на ВКС на РБ, ГК, Второ отделение 2
гр.д. № 244 от 2000 г. на ВКС, III г.о. Освен това, в обжалваното решение въззивният съд е приел, че горепосоченият анекс не заобикаля закона и че неизпълнението на предвидените в чл.63, ал.1 от КТ задължения на работодателя да уведоми НАП за сключването на трудовия договор води до ангажиране на административната отговорност на работодателя, но не засяга действителността на трудовото правоотношение- въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Кейбълтел“ АД не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Второ отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай, с обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е отхвърлил предявените от касаторката срещу „Кейбълтел“ АД искове по чл.74, ал.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ, като е приел, че допълнителното споразумение към трудовия договор на касаторката- анекс № 879 от 03.01.2006 г.- не е недействително поради липса на воля за сключването му, тъй като касаторката се е подписала под този анекс, с което е манифестирала съгласието си със съдържанието му и тъй като не се е установило страните да са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат. Решението на съда не е в противоречие с посоченото от касаторката решение на ВКС № 1* от 02.11.2000 г., в което е прието, че независимо от формално положените подписи без възражения, трудовият договор е недействителен, когато волята на една от страните по този договор не е свободно формирана, а е обусловена от неправомерно външно вмешателство, включително и чрез липсата на реално предоставена на работника възможност за избор, тъй като в случая не е установено с годни доказателства Л. А. да е била принудена да подпише анекса от 03.01.2006 г. и на същата да не е била предоставена реална възможност за избор- дали да подпише този анекс или не. Тоест, не е доказано волята й да е била опорочена, поради което правилно въззивният съд е решил, че анексът от 03.01.2006 г. не е недействителен.
На следващо място, съгласно чл.280, ал.1, т. З от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на определение по гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС на РБ, ГК, Второ отделение 3
касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В конкретния случай съществените въпроси, по които според касаторката са се произнесли първоинстанционния и въззивния съд, са дали допълнителното споразумение към трудовия договор на касаторката е нищожно поради заобикаляне на закона и поради неизпращането на уведомление до НОИ за сключването му. По въпроса за заобикалянето на закона, съдът е постановил решение в съответствие с чл.26, ал.1 от ЗЗД и трайната практика на съдилищата, като е приел, че заобикаляне на закона е налице, когато със сключването на договора страните целят да постигнат непозволен или забранен правен резултат, но в конкретния случай такова заобикаляне на закона не е доказано. По този въпрос няма непоследователна съдебна практика, нито неяснота в закона, поради което не се налага тълкуване на ВКС.
По въпроса за неизпращането на уведомление до НАП също няма противоречива практика и не се налага тълкуване на закона, тъй като нормите на чл.62, ал. З от КТ и чл.414, ал. З от КТ са достатъчно ясни. Според тях, работодателят има задължение в 3-дневен срок от сключване на трудовия договор да изпрати уведомление затова до съответната ТД на НАП и в случай на неизпълнение на това свое задължение съгласно изричната разпоредба на чл.414, ал. З от КТ той носи административна отговорност. Неизпълнението на това негово задължение обаче не води до недействителност на сключения трудов договор.
Всичко гореизложено налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т. З от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по гр.д. № 2* от 2007 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.03.2008 г. на Софийския градски съд, IV „а“ г.о., постановено по гр.д. № 2* от 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.