Определение №97 от по гр. дело №5276/5276 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

            О         П         Р         Е        Д         Е         Л         Е        Н         И         Е
 
                                                        №  97
 
                                             гр. София,  05.02.2009 г.
 
 
                   Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 30.01.09 г. в състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5276/08 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допускането на касационната жалба на Т. С. срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №391/07 г.. С решението е извършена делба на два съсобствени между касатора и Й. Г. недвижими имота, които са разпределени между съделителите на осн. чл.292 от ГПК, без теглене на жребий. На Й. Г. са присъдени и суми за подобрения в първия от имотите, на осн. чл.286 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. За разпределянето на имотите на осн. чл.292 от ГПК касаторът се е позовал на основанието по т.1- противоречие със задължителната и с трайната и установена практика на ВС, а по отношение претенцията по сметки – на т.2 и 3/ същественият въпрос за формирането й е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона/.
ОС е разпределил двата делбени имота между двамата съделители / бивши съпрузи/ в хипотезата на чл.292, пр.последно от ГПК/отм./ – когато съставянето на дяловете се оказва много неудобно. Изложил е съображения за това, основани на задължителната и трайна практика на ВС, сочена и от касатора – ППВС №7/73 г., т.5 и р. №127/87 г. В случая е установено, че съделителката Г владее разпределения й имот от 1999 г., когато съделителят- касатор го напуснал. Извършила е в него самостоятелно и по свое разбиране многобройни и съществени работи по довършването и доизграждането му: оформяне на фасадата и терасите, изграждане на покрива и на един от гаражите, прокарване на инсталациите в сградата. При тези данни се налага извод, че съделителката е направила във владения от нея имот значителни подобрения, като посочените в ППВС №7/73 г., т.5, и възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Същественият материалноправен въпрос за начина на извършване на делбата е разрешен от ОС в съответствие с практиката на ВКС и не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК за допускане касационно обжалване на решението в тази част.
Извършените в първия имот от съделителката подобрения са посочени по вид, има данни и за момента на извършването им. Претенцията по чл.286 от ГПК/отм./ е за стойността за подобрения, извършени след фактическата раздяла и развода на страните, прекратил съпружеската имущ. общност. На касатора е дадена възможност и той е посочил пред инстанциите по същество доказателства за своите твърдения, че сградата в имота е изградена и подобренията извършени съвместно от съделителите преди 1999 г. Данните по делото във връзка претенцията по сметки са обсъдени от въззивния съд поотделно и в съвкупност, в съответствие с трайната практика по приложение на чл.188 от ГПК. Изложени са подробно мотивирани изводи за извършването и стойността на подобренията и оттам – за основателността на претенцията по чл.286 от ГПК в уважения и обжалван размер. Конкретни решения обосноваващи основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК не са представени от касатора. Въпросите по предявяването и от предмета на претенцията – за формирането й, остойностяването й и дължимостта на конкретните суми за подобрения, са съществени, но разрешени в съответствие с трайната и установена съдебна практика, обезпечаваща точното прилагане на закона, с което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №391/07 г. от 4.02.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top