О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 02.02..2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 69 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Хасковски окръжен съд, ГК, № 314 от 30.10.2009г. постановено по гр.д. № 367/2009г., с което е потвърдено решение на Хасковски районен съд № 244 от 10.04.2009г. по гр.д. № 1147/2008г., с което е уважен предявения от К. Ц. К. и В. Ц. П. против „К” ООД иск за собственост на поземлен имот № І* в кв. 42 по плана на с. С., обл. Хасковска, заедно с построения в него недвижим имот – цех за производство на халва и тахан, като на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен издадения в полза на дружеството констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Жалбоподателят „К” ООД, представлявано от управителя М. К. , поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешавани противоречиво от съдилищата, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По-конкретно се сочи, че съдът е пренебрегнал утвърдената съдебна практика по чл. 56, ал.2, т.3 ЗТСУ/отм./ и на влезли в сила административни актове, издавани от строителната администрация; също, че е игнорирал предвидения в ЗТСУ/отм./ оригинерен способ за придобиване на имот – строителство на база редовни строителни книжа и не е коментирал допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, свързани с описание на имота, водещи до нищожност на решението. Към изложението по чл. 280, ал.1 ГПК е приложена съдебна практика – решение на Върховния съд № 1* от 25.03.1980г. и решение на Върховния административен съд.
Ответникът по жалбата К. К. я оспорва. Намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване, тъй като касационните основания за допустимост не са посочени ясно и конкретно, а бланкетно. Според него приложените две решения потвърждават изводите на въззивния съд относно собствеността върху имота.
Ответницата по жалбата В. П. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Хасковски окръжен съд е приел, че ищците несъмнено са собственици на поземления имот по наследство, а собствеността върху промишлената сграда – цех за производство на халва са придобили по пътя на приращението по чл. 92 ЗС. , тъй като представената нотариално заверена декларация по чл. 56, ал.2,т.2 ЗТСУ/отм./ на В. П. не е била вписана и поради това не е довела до учредяване право на строеж в полза на ищеца К. К. Досежно правото на ответника „К” ООД съдът е приел, че представените писмени доказателства, вкл. констативния нотариален акт и разрешението за ползване на сградата, не доказват осъществяване на придобивен способ /по смисъла на чл. 77 ЗС/ за придобиване на сградата от дружеството. Съдът е посочил, че извършването на строежа със средства на дружеството, без надлежно учредено право на строеж, поражда единствено облигационни, но не и вещни права върху имота.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят „К” ООД се позовава на всички хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, изложени бланкетно чрез възпроизвеждане на текста на закона. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с утвърдената съдебна практика по приложение на чл. 56, ал.2,т.3 ЗТСУ/отм./ Приложено е решение на Върховния съд по гр.д. № 3106/79г., в което обаче е третиран въпроса за заявление-съгласие на съсобственик за строителство в имот при действието на ЗПИНМ/отм./. Наред с това, в него в съответствие с приетото в обжалваното решение, е посочено, че според чл. 56, ал.2,т. 2 и 3 ЗТСУ/отм./ нотариално завереното заявление до службата на народния съвет от съсобственик, учредява на другия съсобственик право на строеж върху имота. Няма противоречие между посоченото решение и възприетото в обжалваното такова, тъй като в настоящия случай не са налице останалите предпоставки на чл. 56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм./, а именно вписване на декларацията и представянето й пред техническата служба на общината. Отделно от това, въпросът за правните последици от декларацията-съгласие по чл. 56, ал.2 ЗТСУ/отм./ не е обуславящ изхода на спора, понеже дори при валидно учредяване право на строеж на съсобственика К. К. , не би възникнало право на строеж в полза на дружеството. Следващият изведен материално правен въпрос е за придобиване на недвижим имот по оригинерен начин чрез строителство на база на редовни строителни книжа. Не е ясно какво е твърдението на жалбоподателя във връзка с това, но следва да се посочи, че този начин на придобиване е възможен единствено за строеж в собствен имот. При строеж в чужд имот, какъвто е настоящия случай, дружеството-жалбоподател не би могло да придобие собствеността само въз основа на редовни строителни книжа и извършване на строежа, без надлежно учредено право на строеж от собственика на терена. В този смисъл е както законовата уредба /чл. 56, ал.2 ЗТСУ/отм./ сочи кои лица имат право да строят в чужд имот/, така и утвърдената съдебна практика. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тях. Приложеното решение на Върховния административен съд не следва да бъде обсъждано, тъй като понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища.
Що се отнася до визираните в изложението процесуални нарушения на въззивната инстанция, те не са конкретно посочени и не е ясно за какви пропуски в описанието на имота става въпрос. При всички случаи допуснати от първата инстанция грешки в описанието на недвижимия имот и неговите характеристики следва да бъдат отстранени в производство за поправка на очевидни фактически грешки /чл. 247 ГПК/ и наличието на такива не обуславя нищожност на решението, както счита жалбоподателя.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 30.10.2009г. постановено по гр.д. № 367/2009г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на „К” ООД, гр. Х..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: