О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 19.02. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 947/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. А. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Б. Х. от САК, срещу решение № 519 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 2390/2008 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 25.08.2008 г. по гр. д. № 198/2007 г. на Благоевградски окръжен съд.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че в противоречие с т. 4 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд се е произнесъл по иск с правна квалификация чл.71 от ТЗ, вместо по действително предявения иск за установяване недействителност на решение на общото събрание на ответното дружество „П” АД. Позовава се на необсъждане на релевантни за спора факти, доказателства и правни доводи, относими към валидността на решението, с което общото събрание е гласувало отмяна на гарантирано от закона право на акционерите да запишат нови акции при увеличение на капитала на дружеството съразмерно на дяловото си участие преди увеличението. Релевира доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за неприложимост на разпоредбите на чл.197, ал.3 от ТЗ и чл.194, ал.1 и ал.2 от ТЗ /ред. ДВ бр.48/1991 г./ към спорното правоотношение. Предвид изложените в жалбата съображения, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение с произтичащите от това последици.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. В изложението липсват ясно формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по см. на чл.280, ал.1 от ГПК, но от съдържанието му могат да бъдат изведени няколко въпроса от материалноправен характер, на които се основава тезата за допустимост на касационното обжалване. Поставените въпроси са свързани с правната квалификация на иска, с приложимостта на разпоредбите на чл.194, ал.1 и ал.2 от ТЗ /ред. ДВ бр.48/1991 г./ и чл.197, ал.3 от ТЗ при увеличение на капитала на акционерно дружество, предприето в изпълнение на задължителните изисквания на пар.6 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. в ДВ бр.100/1997 г./, и със законовите предпоставки, при които е допустимо с решение на общото събрание на акционерно дружество да се дерогира правото на акционерите за записване на нови акции, емитирани по повод увеличение на капитала, съразмерно на дяловото участие преди увеличението. Касаторът твърди, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.4 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК – относно правната квалификация на иска, и с конкретни решения на отделни състави на ВКС, цитирани в изложението.
Ответникът по касация „П” АД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила решение на Благоевградски окръжен съд, постановено по гр. д. № 198/2007 г. С това решение е отхвърлен предявеният от К. И. А. против „П” АД иск за установяване недействителност /нищожност/ на решение по т.4 от протокола на общото събрание на акционерите в „П” АД, проведено на 19.05.2000 г., за отмяна на предимствени права на акционерите по чл.13, ал.4 от Устава, като е прекратено поради недопустимост производството в частта относно заявените в исковата молба искания за отмяна на „записано несъразмерно разпределение на новоиздадените акции на акционерите И. Д. и П. Г. ” и за обезсилване на акциите. Въззивният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.71 от ТЗ с аргумент, че чрез иска се цели признаване недействителност /нищожност/ на решение на общото събрание на акционерите на ответното дружество, за което се твърди, че нарушава членствените права на ищеца – акционер. За да отхвърли иска, съдът е приел, че визираните в исковата молба нарушения на чл.194, ал.3 и ал.4 от ТЗ, с които е обоснована недействителността на решението от 19.05.2000 г., касаят неговата законосъобразност, а не действителност, поради което са ирелевантни за основателността на иска. Неприложимостта на посочените разпоредби към спорното правоотношение е аргументирана и с обстоятелството, че те са въведени със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.84/2000 г., след датата на процесното общо събрание. Относно второто поддържано от ищеца основание за недействителност /нищожност/ на решението – това по чл.197, ал.3, изр.1 от ТЗ, са изложени съображения, че увеличението на капитала на „П” АД е извършено чрез емитиране на нови акции, заплатени със средства на записалите ги акционери, докато нормата на чл.197, ал.3 от ТЗ регламентира недействителност на решение за отмяна на предимствени права на акционерите по повод увеличение на капитала, извършвано със собствени средства на акционерното дружество. Изводът за недопустимост на производството в прекратената от първоинстанционния съд част е обоснован с липсата на законовопредвидени правомощия за съда да дава указания за обезсилване или сам да обезсилва издадени от търговско дружество акции.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да бъде допуснато обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос касае правната квалификация на предявения иск, възприета в обжалваното решение. Правната квалификация е от съществено значение за всеки правен спор, тъй като въз основа на нея съдът преценява релевантните за спора факти, от установяването на които зависи основателността на иска. В разглеждания случай чрез предявения иск ищецът К в качеството на акционер в „П” АД е атакувал решение на общото събрание на ответното дружество от 19.05.2000 г., обективирано в т.4 от протокола на събранието, с което в съответствие с изискванията на пар.6 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. в ДВ бр.48/1997 г./ е увеличен капиталът на дружеството от 5 000 лв. на 50 000 лв. чрез издаване на нови поименни акции, като същевременно е гласувано отпадане на предимствените права на акционерите да запишат акции от новата емисия пропорционално на дяловото им участие преди увеличението и е предвидено записването на акциите да стане по желание на акционерите, съгласно приложен към протокола списък. В исковата молба, уточнена по реда на чл.100, ал.1 от ГПК /отм./, ищецът е изложил твърдения, че решението е недействително поради противоречие с императивни разпоредби на закона – чл.194, ал.3 и ал.4 от ТЗ и чл.197, ал.3 от ТЗ, и с Устава на дружеството. Позовавайки се на посочените основания, същият е поискал от съда да признае решението за недействително и да извърши определени действия с цел обезсилване на „несъразмерно” емитираните акции. Преценката на изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с петитума на молбата и с разрешението, дадено с т.4 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, сочи на иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, с който се претендира установяване недействителност на решение на общо събрание на търговско дружество /а не защита срещу решения на други органи на дружеството – чл.71 от ТЗ/ при изрично позоваване на нормата на чл.197, ал.3 от ТЗ. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл.71 от ТЗ в противоречие с постановката на т.4 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, но това противоречие не е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Независимо от възприетата правна квалификация, съдът е изградил изводите си за неоснователност на иска върху приетите за установени факти, значими за действителността на оспорваното решение на общото събрание от 19.05.2000 г. Правната квалификация на иска като такъв по чл.71 от ТЗ, вместо по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, не е обусловила сама по себе си неговото отхвърляне и поради това не представлява материалноправен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Като лишен от значение за изхода на конкретното дело следва да бъде определен и материалноправният въпрос за приложението на разпоредбите на чл.194, ал.3 и ал.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.84/2000 г./ към процедурата по увеличение на капитала на акционерно дружество, предприета в изпълнение на изискванията на пар.6 от ПЗР на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.48/1997 г. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд нито е потвърдил, нито е отрекъл възможността при увеличение на капитала на акционерно дружество в съответствие с изискването на пар.6 от ПЗР на ЗИДТЗ от 1997 г. общото събрание да гласува решение за отмяна /отпадане/ на правото на акционерите да придобият част от новите акции съразмерно на дяловото си участие преди увеличението. Решаващият аргумент на съда да приеме цитираните разпоредби за неприложими към спорното правоотношение е този, че евентуалното противоречие на решението с императивните изисквания на чл.194, ал.3 и ал.4 от ТЗ, респ. с чл.194 от ТЗ в относимата към спора редакция от ДВ бр.48/1991 г., би било основание за незаконосъобразност на решението и за атакуването му чрез иск по чл.74 от ТЗ, а не за неговата недействителност, чието установяване се цели чрез предявения иск. След като обжалваното решение не съдържа произнасяне по поставения от касатора въпрос, не следва да се обсъжда дали разрешаването на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения.
Предвид позоваването в исковата молба на основанието за недействителност по чл.197, ал.3 от ТЗ, въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл.197, ал.3 от ТЗ /ред. преди изм. от ДВ бр.84/2000 г./ е значим за изхода на спора по см. на чл.280, ал.1 от ГПК. В разпоредбата на чл.197 от ТЗ са регламентирани предпоставките и редът за увеличение на капитала на акционерно дружество чрез превръщане на част от печалбата в капитал, т. е. със собствени средства на дружеството. В чл.197, ал.3, изр.1 от ТЗ е предвидено, че новите акции, които дружеството емитира във връзка с увеличението на капитала, се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала преди увеличението. Всяко решение на общото събрание, което противоречи на посоченото правило, е прогласено от закона – чл.197, ал.3, изр.2 от ТЗ, за недействително. Недействителността има характеристиките на нищожност поради противоречие с повелителна законова разпоредба и подлежи на установяване чрез иск по чл.97, ал.1 или ал.3 от ГПК /отм./ – т.1 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. С обжалвания съдебен акт е прието, че решението на общото събрание на акционерите на „П” ООД по т.4 от протокола от 19.05.2000 г. не е недействително на основание чл.197, ал.3 от ТЗ, тъй като увеличението на капитала, по повод на което е гласувана отмяна на правата на акционерите за съразмерност при записването на акции от новата емисия, не се извършва със собствени средства /част от печалбата/ на дружеството и императивната разпоредба на чл.197, ал.3 от ТЗ е неприложима към спора. Касаторът не е посочил нито едно съдебно решение по сходен или идентичен казус, в което да е застъпено становище за приложимост на нормата на чл.197, ал.3 от ТЗ към други способи за увеличение на капитала на акционерно дружество извън този по чл.197, ал.1 от ТЗ, вкл. към увеличение на капитала чрез емитиране на нови акции срещу вноски на акционерите, какъвто е процесният случай. Произнасянето по значимия за изхода на делото въпрос е релевантно за допустимостта на касационното обжалване само при кумулативното наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на които се позовава касаторът. Поради липса на доказателства за противоречие на изводите на решаващия съд със задължителната практика на ВС и ВКС или с други влезли в сила съдебни решения, следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за достъп до касация.
Всички останали въпроси и доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, с които е обосновано искането за допускане на касационно обжалване, касаят правилността на въззивното решение от гледна точка на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на обсъждане и преценка в производството по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението от 25.05.2009 г., постановено по гр. д. № 2390/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 519 от 25.05.2009 г., постановено по гр. д. № 2390/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :