О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
гр. София 28.12.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 60085/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от Кмета Й. Т. Т., чрез пълномощника адв. И. Ж. срещу решение № 72/22.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 547/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е отменено решение № 99/29.06.2015 г., постановено по гр. № 2838/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич в частта на уважаване и отхвърляне на исковете по 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, отхвърляне на исковете за забавеното плащане на задължения по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на стойност 302 326,09 лв., присъждане на обезщетения за периода от датата, следваща деня на всяко едно плащане и до подаване на исковата молба на 14.05.2013 год. в общ размер от 63 062 лв.; отхвърляне на исковете за забавеното плащане на задължения на стойност 102 326,09 лв., част от увеличението на исковете по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, присъждане на обезщетения за периода от 15.05.2013 год. до 23.10.2014 год. в общ размер от 15 014 лв., както и в частта за разноските, като вместо него е осъдена [община] да заплати на Потребителна кооперация „Н. „В.“ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 302 326,09 лв., съставляваща сбор на плащания, получени без правно основание като обезщетение за лишаване от ползването на общински недвижим имот – терен с площ от 1116 кв.м., от които 700 кв.м. част от УПИ 1, кв. 48, 244 кв.м. част от УПИ 1, кв. 15 и 172 кв.м. улична регулация по плана на ЦГЧ [населено място], на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 63 062.56 лв., съставляваща сбор от обезщетения за забавеното изпълнение на парични задължения на стойност 302 326,09 лв. по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, в размер на законната лихва, считано от датата на всяко плащане и до датата на подаване на исковата молба -14.05.2013 год., сумата от 15 014 лв., съставляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху задължения на стойност 102 326,09 лв., част от увеличението на исковете по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба по гр.д. № 2838/2013 год. на дата 15.05.2013 год. до увеличението на исковете с молба от 23.10.2014 год., сумата от 55 088,76 лв., съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос: „От кой момент се дължат лихви за забава в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – от момента на разместване на благата или от момента на „писмена покана“.Твърди се, че той е разрешен в противоречие с решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 48/10.09.2012 г. по т.д. № 237/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 179/23.07.2015 г. по гр.д. № 3104/2014 г. по описа на ВКС, IV т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставени и са и следните въпроси, за които се твърди, че не е налице формирана съдебна практика и е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване: „Следва ли съдът да се произнася по размера на претендираната като получена без основание сума, ако такива обстоятелства не са изложени в исковата молба и не е направено евентуално искане за недължимост на част от получената без основание сума“ и „На каква основа следва да се определи обедняването на собственика на терен при лишаването му от ползване на същия, когато собственикът е публична институция и има нормативно определени цени за отдаване на собствените му имоти под наем. Приложимо ли е определяне на база пазарни цени или обедняването следва да се определи на основа на онова, което собственикът би получил при сключен договор за наем на терена, съблюдавайки нормативно определените за това цени“.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – ПК „Н. В.“, чрез адв. Д. Д., в който е изразено становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подадена и насрещна касационна жалба от ПК „Н. В.“, чрез адв. Д. Д., срещу решение № 72/22.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 547/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в отхвърлителната му част. Твърди се,че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Иска се уважаване на предявените претенции в пълен размер и присъждане на разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основания, обосноваващи допускане на касационно обжалване, без да са формулирани конкретни въпроси и да са обосновани специалните предпоставки.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да се произнесе Окръжен съд – Добрич е съобразил, че с влязло в сила решение № 65/04.07.2007 год. по гр. д. № 187/2006 год. на Районен съд-Добрич, Кооперацията е била осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на Общината владението върху собствения й недвижим имот, представляващ терен с площ от 1116 кв. м., от които 700 кв. м. част от УПИ I кв. 48; 244 кв. м. част от УПИ I кв. 15 и 172 кв. м., улична регулация по плана на ЦГЧ [населено място], върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м., а искът за предаване на владението на посочената сграда е бил отхвърлен, тъй като е прието, че същата представлявала временна постройка. Не е спорно между страните, че съдебното решение не е приведено в изпълнение. Кооперацията не е демонтирала притежаваната от нея сглобяема конструкция и продължава да я държи върху общинския терен, а обектът се стопанисва от ищеца като комплекс от 18 магазина за промишлени стоки, 4 магазина за хранителни стоки и 3 магазина за обществено хранене. Като е съобразил приложените фактури и приложените платежни нареждания, а и предвид липсата на спор между страните, Окръжен съд-Добрич е посочил, че в периода месец август 2009 год. – месец януари 2013 год. вкл., Кооперацията е превеждала по банков път на Общината суми, съставляващи ежемесечно обезщетение – наем за общински терен. На 11.03.2013 г. Управителния съвет на Кооперацията е взел решение да се спрат като недължими всички плащания към Общината във връзка със спорния общински терен до окончателното уреждане на статута на поземления имот. Между страните по делото се провела кореспонденция, в която обективирали претенциите си, заявени и в настоящото дело. По отношение на размера на пазарния наем на процесния недвижим имот, въззивния съд е кредитирал с доверие изслушаното пред него заключение на тройната експертиза, като са изложени подробни мотиви защо е счел, че това заключение е най-обосновано и изчерпателно в сравнение с останалите извършени експертизи по делото в първа инстанция.При тези фактически данни съдът се е произнесъл по основателността на претенциите на Кооперацията срещу Общината за връщане на суми в общ размер от 407 842,75 лв., получени в периода месец август 2009 год. – месец януари 2013 год. от собственика на имота при начална липса на основание, както и по основателността на претендираните обезщетения за забава. Общината е възразила, че може да получи и задържи 42 бр. плащания на обща стойност от 407 842,75 лв., тъй като се равняват на размера на полагащото й се месечно обезщетение за ползването без правно основание от Кооперацията на собствения й недвижим имот.
Въззивният съд е приел, оплакването на ответника за недопустимост на първоинстанционното решение за неоснователно. Посочил е, че искът за възстановяване на имущественото равновесие между страните по делото, е обусловен от влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. Силата му на пресъдено нещо изключва към датата на влизане в сила на решението ответникът да е притежавал каквото и да било правно основание да владее или държи имота на ищеца, включително да притежава право на строеж върху него и в съдържанието му да се държи постройка в чужд имот и той да се ползва доколкото това е необходимо за ползването на постройката. След като за процесния период ищецът е ползвал общинския терен без правно основание, то неговата отговорност да обезщети собственика се изразява в спестения наем, който би заплащал за ползване на имота. Безспорно е правото на невладеещия собственик на обезщетение за ползване на вещта от владеещия несобственик, вкл. и в хипотеза на иск относно вещ, за която с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 от ЗС, владеещият несобственик е осъден да предаде владението на невладеещия собственик и при липса на договорно уредени след този момент отношения по повод ползването на терена. Съдът е направил извод, че във всеки един случай, в който несобственик владее без основание вещ, дължи обезщетение по чл. 59 ал. 1 ЗЗД на невладеещият собственик, размера на което се определя на базата на средномесечен пазарен наем за съответния обект и съобразно търсенето и предлагането в района, като правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен не може да бъде поставено в зависимост от каквито и да е условия. Приел за ирелевантни обстоятелствата, че обеднилият се е Общината, че части от терена са с характер на публична/частна общинска собственост, отредени за обществени мероприятия или улична регулация, както и че е налице действаща Наредба на Общината,с която е определен размерът на наем на общинско имущество, тъй като нейното значение е единствено в случай на договорни отношения. Достигнал е до извод, че пазарът е единственият относим фактор, въз основа на който може да бъде извършена преценката за размера на дължимата сума за ползване на процесния имот. Като се е позовал на данните от приетото заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, следните стойности на средномесечен пазарен наем: за 2009 год. в размер на 2673 лв., за 2010 год. в размер на 2583,90 лв., за 2011 год. в размер на 2494,80 лв., за 2012 год. в размер на 2405,70 лв., за 2013 год. в размер на 2338,86 лв. Приел е, че общият размер на месечния пазарен наем за периода възлиза на сумата от 105 516,66 лв. и до този размер възражението на Общината по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, че е получила с основание и може да задържи плащанията от Кооперацията, е основателно. Позовал се е приетата съдебно-счетоводната експертиза , според която Кооперацията е заплатила на Общината сума в общ размер от 407 842,75 лв., а общият размер на надплатеното възлиза на сумата от 302 326,09 лв. Съдът е достигнал до извода, че тези суми са платени от ищеца при начална липса на основание и подлежат на възстановяване от ответника.Претенцията по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД подлежи на уважаване в този размер, ведно със законната лихва, върху първоначално заявените като частични искове (в пълния им размер) от подаване на исковата молба и върху увеличението на исковете (доколкото е основателно) от датата на заявяването му.
С оглед основателността на главните искове, съдът се е произнесъл и по основателността на акцесорните искове по чл. 86 ал.1 от ЗЗД. Приел е, че обезщетение за забавено изпълнение се дължи още от деня на даването без основание, тъй като от този момент възниква и изискуемостта на вземането, а изпращането на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД не е нужно.Съобразено е, че исковете по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД са предявени първоначално в размер от 200 000 лв., допуснато е увеличението им със сумата от 207 842,75 лв., както и че същите подлежат на уважаване в размера от 302 326,09 лв. Предвид заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза , разликата между платеното в повече и размерите на първоначално заявените частични искове е 102 326,09 лв., като размера на законната лихва върху тази част от увеличението за периода от предявяването на исковата молба по гр.д.№ 2838/2013 год. на 15.05.2013 год. до увеличението на исковете с молба от 23.10.2014 год. възлиза на сумата от 15 014 лв., като сбор от обезщетенията по години и за съответното увеличение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният въпрос за началния момент, от който получилият без основание изпада в забава, е обусловил решаващите изводи на съда по отношение на основателността на акцесорния иск, но е разрешен в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС /Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. 1/79 г. на Пленума на ВС, решение № 172/21.03.2011 г. по гр.д. № 80/2010г., ВКС, IV г.о./. На първо място следва да се отбележи, че претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а не се квалифицира като субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД,поради което съдът не е разгледал такъв иск. В приложената от жалбоподателя съдебна практика са разгледани различни от настоящата хипотези. Константна е практиката ,че забавата на задължение за връщане на полученото без основание е от момента на извършване на престацията./ППВС № 1/79 год./ Ето защо първият въпрос макар и отговарящ на изискванията за общо основание не може да обуслови допускане до касационна проверка. Формулираните въпроси, за които се твърди наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не отговарят на изискванията за общо основание. Въпросът, поставен в т. 2, е неясен и неконкретизиран. Дори при изпълнение на задълженията си да уточни посочения въпрос, касационната инстанция не може да достигне до смисъла, вложен от жалбоподателя. Инстанциите по същество на спора са се произнесли в границите на претенцията на ищеца и съобразно определения предмет на делото. Въпросът, формулиран в т. 3, съдържа в себе си оспорване на изводите на въззивния съд, свързани с обстоятелствата, че ответникът е публична институция – Община. Така поставен представлява касационно основание, а именно оплакване срещу правилността на постановеното решение. К. съд се произнася по оплакванията, съдържащи се в жалбата едва в случай, че същата бъде допусната до касационно обжалване, при разглеждането й по същество. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че по отношение на въпросите, формулирани в т. 2 и т. 3 от изложението, липсва и претендираното специално основание. Бланкетното посочване на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и твърдението, че липсва съдебна практика не са достатъчни, а следва да бъде обосновано защо според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Разноски не се следват при този изход на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 / 22.03.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 547/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич по касационна жалба на [община] .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на ПК „Н. В.“ против въззивно решение № 72 / 22.03.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 547/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: