3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
София,29.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 767/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. С. Т. от [населено място] срещу определение № 550 от 06.06.2012 г., постановено по ч. т. д. № 409/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК частната касационна жалба на З. Т. срещу определение № 1343 от 23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 16248/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и се излагат доводи за неговата неправилност. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав, че обжалваното пред него определение е постановено по търговско дело и че цената на предявения иск е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Твърди, че спорът не е търговски, тъй като записът на заповед не е издаден от търговец или във връзка с извършвана търговска дейност. Навежда аргументи, че макар вземането по записа на заповед да е в размер на 3 500 щ. д. с левова равностойност 5 632.32 лв., след прибавяне на изтеклите до датата на исковата молба законни лихви цената на иска надхвърля ограничителния праг на чл.280, ал.2 ГПК. В жалбата са развити и доводи относно правния интерес от воденето на иска и неговата основателност, които са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба Д. А. В. от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на З. С. Т., тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Изводът за наличие на отрицателните предпоставки по чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК е аргументиран със съображения, че определението е постановено по търговско дело с предмет съществуване на парично вземане по търговска сделка /запис на заповед/ с размер 3 500 щ. д., който е под въведения с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г. минимален праг за достъп до касационен контрол по търговски дела.
Определението е правилно.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а с чл.274, ал.4 ГПК – и постановените по тези дела въззивни определения. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., изменението е в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г. По аргумент от § 25 ПЗР на ЗИДГПК въведените с новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК процесуални правила за достъп до касационно обжалване се прилагат по отношение на всички дела, които към датата 21.12.2010 г. не са били висящи пред Върховния касационен съд.
Частната касационна жалба е подадена на 15.02.2012 г., от който момент делото е висящо пред Върховния касационен съд. Поради това законосъобразно първият тричленен състав е обвързал преценката за допустимост на касационното обжалване с ограничителните правила за достъп до касация, въведени с новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК /обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г./.
Съобразен със закона е и изводът на тричленния състав, че с оглед поставените от чл.280, ал.2 ГПК ограничения обжалваното пред него определение не подлежи на касационен контрол. Предмет на правния спор е съществуване на парично вземане, породено от запис на заповед. Записът на заповед е от категорията сделки по чл.1, ал.1 /т.8/ ТЗ – обстоятелство, достатъчно за квалифициране на делото като търговско. Размерът на спорното вземане е 3 500 щ. д. или 5 632.32 лв. Посочената сума е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела – 10 000 лв., което изключва допустимостта на предприетото касационно обжалване.
Д. на частния жалбоподател, че делото не е търговско, тъй като записът на заповед не е издаден от него в качеството му на търговец или по повод на търговска дейност, неоснователен предвид разпоредбата на чл.286, ал.2 ТЗ, според която сделките по чл.1, ал.1 ТЗ са търговски по правило, независимо от качеството на сключилите ги лица. Лишен от опора в данните по делото и в закона е и доводът, че цената на предявения отрицателен установителен иск е над 10 000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, цената на иска се съизмерява с търсената сума, а в случая „търсената сума” е вземането по записа на заповед, чието отричане се цели с предявения отрицателен установителен иск. Вземането е на стойност 3 500 щ. д., съответно 5 632.32 лв., а тази стойност очевидно е под въведения с чл.280, ал.2 ГПК ограничителен праг от 10 000 лв. Изтеклите до предявяване на иска законни лихви не са част от самото менителнично вземане по записа на заповед и не формират цената на отрицателния установителен иск за неговото несъществуване, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК. Законните лихви съставляват отделно акцесорно вземане, което може да бъде предмет на съдебно установяване чрез самостоятелен иск, за какъвто няма данни да е предявен с исковата молба.
По изложените съображения постановеното от първия тричленен състав на Търговска колегия при ВКС определение по ч. т. д. № 409/2012 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 550 от 06.06.2012 г., постановено по ч. т. д. № 409/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :