4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
гр. София, 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 141/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Д. Д. от [населено място], [община], област П. чрез пълномощника, адвокат С. П. – К. срещу решение № 1507 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 2592/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, четиринадесети съдебен състав.
Ответникът – [фирма], [населено място] чрез пълномощника, адвокат И. М. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
К. е поставил като процесуалноправен следният въпрос:
Следва ли въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, когато прилага разпоредбата на чл. 272 ГПК, препращайки към мотивите на същото решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като в тази връзка в обжалваното решение липсва произнасяне за правилността на фактическите и правни констатации. Това процедиране на окръжният съд според касатора е в противоречие с решаващите изводи на ВКС в решение № 643/12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г . на състав на ІV г.о., съгласно които, когато има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои.
Действително видно от обжалваното решение мотивите на съдебния състав съдържат едно единствено изречение, че съдебната инстанция намира, че следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, тъй като първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно. Този начин на формиране на мотиви е в противоречие с приетото от ВКС в цитираното по – горе решение, в което съставът на ІV г.о. е обосновал виждането, че препращането към мотивите на първостепенния съд може да се извърши от въззивния съд при съвпадение не само на крайния резултат от решаващата му дейност, но и на фактическите и правни констатации, което по същество предпоставя мотиви за тяхната правилност. При това положение следва да се приеме, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения процесуалноправен въпрос.
К. е поставил като материалноправни следните въпроси:
Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т.1 КТ от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, представлява ли писмено съгласие на същия за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Представлява ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т.1 КТ писмено предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните.
В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът е приел в първоинстанционното решение, че подписвайки заповедта, ищцата е изразила волята си прекратяване на договора, като това представлявало писмено съгласие на същата по направеното от работодателя / със самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/ предложение за прекратяване. Това правно разрешение според касатора е в противоречие с практиката, приета по въпроса в решение № 923/22.02.1995 г. по гр. дело № 549/1994 г. на Върховния съд /ВС/, ІІІ г.о., решение № 395/07.03.2006 г. по гр. дело № 1288/2005 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 400/13.05.2010 г. по гр. дело № 1109/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
В цитираните съдебни актове, първите два, постановени по ГПК-1952 г. /отм./ и формиращи казуална съдебна практика, а последният по чл. 290 ГПК, отразяващ задължителна съдебна практика е прието по въведените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, че фактическият състав на чл. 325, т.1 КТ изисква всяка от страните по трудовото правоотношение да направи категорично писмено изявление за прекратяването му, като насрещната страна, към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не прието. В момента на съвпадане на двете волеизявления, настъпващо с получаване на отговора, договорът се прекратява. В. съд, който е възприел според лаконичните мотиви към обжалваното решение мотивите на районния съд за това, че с подписването на заповедта за уволнение, ищцата е дала писмено съгласие по направеното предложение /заповедта за уволнение / за прекратяване на трудовия договор е приел тълкуване на чл. 325, т. 1 КТ в противоречие с правните разрешения по поставените въпроси, обосновани в цитираното решение № 400/13.05.2010 г. по гр. дело № 1109/2009 г. на ВКС, ІV г.о., формиращо задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а така също и в останалите касационни решения, посочени по – горе, формиращи казуална практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че позоваването на решение № 1574/04.10.2002 г. по гр. дело № 1574/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., което съдържа мотиви в съответствие с приетите разрешения в обжалваното решение не обосновава становище за недопустимост на касационния контрол, тъй като същото решение е постановено по ГПК -1952 г. /отм./ и разрешенията в него са преодолени със задължителната съдебна практика, формирана с цитираното решение № 400/13.05.2010 г. по гр. дело № 1109/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
По изложените съображения касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1507 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 2592/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, четиринадесети съдебен състав.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: