3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
гр.София, 01.10. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2579 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Ч. срещу решение № 7573 от 16.11.2012 г., постановено по гр. д. № 14329 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение № ІІ -60 -155 от 8.06.2011 г. по гр. д. № 51724 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 60 състав, за установяване по отношение на касатора, че дължи на [фирма] сумата 4 264,68 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от декември 2006 г. до 30.04.2009 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 870,06 лв. за периода от 1.02.2007 г. до 6.4.2010 г., отменено е решението на СРС за още 19,99 лв. главница и тази сума също е присъдена.
Касаторът твърди, че в тези части решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи точки втора и трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от Закона за закрила на потребителите.
2. Начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения.
3. Липса на утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия за формиране на сметките и системно нарушаване на действащи такива.
4. Различни подходи при прилагането на погасителната давност-за три или петгодишен период.
5. Противоречие на обжалваното решение с разпоредбата на чл.13 на Европейска директива 2006/23 ЕО.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението в по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е ползвал топлоенергия в собствения си апартамент за периода от декември 2006 г. до април 2009 г., без да я заплаща, поради което с обжалваното решение на въззивния съд е признато, че дължи непогасената с тригодишна давност част от тези задължения, заедно с мораторната лихва. В общите условия на топлофикационното дружество се съдържат клаузи за качеството на услугата и възможности за рекламации, поради което твърденията за нищожност на тези общи условия заради липса на уговорен предмет на услугата и поради неравноправни клаузи, нищожни на основание чл.35, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия/отм./ са несъстоятелни и първият въпрос на касатора не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
В третия въпрос на касатора се съдържат две противоречиви твърдения-за липса на утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия и за системно нарушаване на действащите нормативни актове. Кои са действащите нормативни актове за разпределение на топлинната енергия е посочено в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е установила, че тези нормативни актове са спазени при конкретното изчисляване на потребената от касатора топлоенергия. При изготвяне на експертизата вещото лице е взело предвид отчетите на фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия, извършени съгласно договор за извършване на тази услуга, подписан и от касатора. Следователно вземането на касатора е определено вярно, точно и съгласно действащите нормативни актове за разпределение на топлинната енергия, поради което отговорът на третия въпрос не би променил изхода на делото.
По четвъртия въпрос за приложимата давност съдът се е съобразил в обжалваното решение със задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, следователно въпросът също не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
Невярно е твърдението на касатора, съдържащо се в петия и относимо към втория въпрос, че плащането по прогнозни сметки противоречи на изискването на чл.13 на Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги/ 2006/32/ЕО, където се изисква в сметките да се включва само реално изразходваното и отчетено количество енергия. Посредством заявлението в протокола към общото събрание, че ще плаща сметките си разсрочено/стр.16 по описа на СРС/, А. Ч. се е съгласила да заплаща на 12 равни месечни прогнозни вноски, а действителното потребление се съобразява при последната изравнителна сметка. След като сама е пожелала да заплаща на равни месечни вноски, тя дължи на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и мораторна лихва върху всяка вноска, без значение, че тази сметка е прогнозна. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано по втория и петия въпрос.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7573 от 16.11.2012 г., постановено по гр. д. № 14329 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: