О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
гр. София 28.12.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3460/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. Х. и адв. С. К., в качеството им на пълномощници на Н. И. Х., против решение № 122/23.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 941/2015 г.на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1302/19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 3704/2014 г. по описа на Районен съд-Русе, с което Н. И. Х. е осъдена да заплати на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 вр. чл. 211 КТ на Потребителна кооперация „З.“ сумата от 21 638, 53 лв., представляваща липса на пари, установена с ревизионен доклад с вх. № 6079/22.05.2012 г. на ГД „Финансов контрол“ при Ц., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2014 г. до окончателното й изплащане и са присъдени сторените съдебни разноски.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и е необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Съставлява ли липса вредата за работодателя, когато не е с неизяснен произход, а се дължи на умишлени действия на отчетника. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като заявява, че формулираният въпрос е разрешен в противоречие с решение № 252/18.05.2011 г. по гр.д. № 1531/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 586/30.04.2015 г. по гр.д. № 2080/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 123/30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 461/18.10.2010 г. по н.д. № 415/2010 г. /в частта по гражданския иск/. 2. Възможно ли е да има признание на иск, когато по своята същност претенцията е за вреди с неясен произход.Позовава се бланкетно на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. 3. При претенция за обезщетяване за липси, следва ли в тежест на ищеца да се постави доказването, че липсите са възникнали по времето на упражняваната трудова функция. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като сочи противоречие с решение № 56/10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. по описа на ВКС, III г.о. 4. Трябва ли в тежест на ищеца в производство по иск по чл. 207, ал. 1 КТ да се постави доказването на факта на задължаване на отчетника с ценностите, за които се претендира, че е налице липса. Представляват ли годно доказателство счетоводни документи, които не са съставени според изискванията на ЗСч, а са съставени след проверявания период и за нуждите на започналата ревизия.Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 56/10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. по описа на ВКС, III г.о. 5. Следва ли да се приложи чл. 83, ал. 1 ЗЗД като се приеме съпричиняване на вредите и това основание ли е за освобождаване/редуциране на отговорността на отчетника. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като сочи решение № 878/14.01.2010 г. по гр.д. № 3785/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 6. Следва ли при дадената от съда квалификация на иска по чл. 207, ал. 1 КТ съдът да даде възможност на ответника да ангажира доказателства по правоотблъскващите и правопогасяващите си възражения, независимо от това, дали е направил тези възражения с отговора на исковата молба. Позова се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочи противоторечие с решение № 252/09.12.2015 г. по гр.д. № 843/15 г. по описа на ВКС, III г.о.7. Допустимо ли е в гражданския процес да се ценят изявления на страна, дадени пред орган на досъдебното производство, ако по независещи от страните причини, не може да се да се проведе процедурата по чл. 176 ГПК, въпреки че е допусната. Позовава се бланкетно на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. М. в качеството й на процесуален представител на ответната страна по касация – Потребителна кооперация „З.“, в който са изложени съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Окръжен съд – Русе се е произнесъл като втора инстанция по предявения от Потребителна кооперация „З.“ против Н. И. Х. иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 вр. чл. 211 КТ. Изложил е подробни съображения във връзка с наведените от служителката Х. оплаквания и е потвърдил извода на първоинстанционния съд за основателност на предявената от работодателя претенция за ангажиране на имуществената й отговорност по отношение на констатираните липси. Извършена е служебна проверка за валидност и допустимост на решението. Във връзка с наведените оплаквания в жалбата на Х., съдът изрично е посочил, че реализирането на пълната имуществена отговорност по реда на чл. 207 КТ е обусловено от наличието на трудово правоотношение между страните. По отношение на правилността на първоинстанционното решение е счел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на служителката – заемала е отчетническа длъжност /касиер –счетоводител по силата на трудов договор/ и констатирана липса на материални ценности. Съобразил е законовата презумпция, че при установена липса, се предполага същата да е причинена от материално-отговорното лице. Въззивният съд е приел за установена липсата на парични средства от касата на кооперацията като се е позовал на събраните писмени доказателства, установяващи извършената ревизионна проверка, приключила с ревизионен доклад, извънсъдебното признание от Х. в декларацията й от 01.06.2012 г., в която заявява, че ще възстанови парите, данните от свидетелските показания, както и подробното и обосновано заключение по изслушаната СИЕ. Счел е за необорена презумпцията за отговорност на служителката – касиер, като е намерил за неоснователни и недоказани възраженията й относно твърденията, че не само тя е разполагала с ключ от касата, както и че е изплаща парични средства на трети лица по нареждане на председателя на кооперацията. Посочил е от една страна, че твърденията й се опровергават от събраните доказателства, а от друга, че дори да се установят твърдените обстоятелства от тях отново може да бъде направен извод за противоправно поведение на служителката. С тези съображения е потвърдил извода на първоинстанционния съд за основателност на предявената претенция на работодателя срещу материално-отговорното лице за възстановяване на констатираните липси от касата на кооперацията – парична сума в размер на 21 368, 63 лв.
Не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по подадената жалба. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което макар и да е въведено оплакване за недопустимост, същото е неоснователно и на това основание не следва да се допуска касационна проверка. Въззивното решение е постановено като е преценено наличието на трудово-правотношение между страните по делото, което е основание за прилагане на института за имуществена отговорност на служителя по реда на чл. 207 КТ.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос не е бил разрешаван в обжалваното решение,а съдът е достигнал до извод за категорична липса на парични средства в касата на кооперацията,позовавайки се на събраните доказателства. Не са изследвани обстоятелствата дали служителката е присвоила парите или не,а единство е установено, че по силата на трудовите си функции тя е разполагала с ключ за касата, тъй като е била материално-отговорно лице и е безспорно установено липсата на суми в претендирания размер. Следователно поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в приложените решения по чл. 290 ГПК, които единствено от съдебните актове, представени от касатора попадат в предметния обхват на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, формулирания въпрос не е противоречиво разрешен,а напротив изложените съображения относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 207 КТ са съобразени от въззивния съд в обжалваното решение. Вторият въпрос също не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не е постановено по реда на чл. 237 ГПК. Съдът е приел, че обстоятелствата относно липсата на парични средства в касата на кооперацията се установяват и от извънсъдебното признание на касиерката, направено в нарочна декларация, приложена по делото, чието съдържание е неопровергано от страната. Изложението на касатора, свързано с поставения въпрос е неясно и неконкретизирано, а и не са наведени и никакви съображения защо същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Формулираният трети въпрос е от значение за формирането на решаващата воля на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите, поставени в т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 касаят разпределянето на доказателствената тежест и доказването на относимите факти, обосноваващи отговорността на служителката. Съобразно трайната практика на ВКС, включително и в цитираните от жалбоподателката решения, въззивният съд е изследвал данните относно наличието на трудово правоотношение между кооперацията и жалбоподателката, както и трудовите функции, които тя е изпълнявала, като в тази връзка е изслушана и СИЕ. При преценка на събраните доказателства съдът е достигнал до извод за отчетническите й функции и е приложил законовата презумпция на чл. 207 КТ при наличие на констатирана липса. Съдът е установил наличието на липса на парични средства при съвкупна преценка на събраните доказателства – писмени, гласни и заключение по СИЕ, която е формирала вътрешното му убеждение за основателност на претенцията на ищеца. Оспорването на изводите на съда, включително и тези относно преценката на събраните доказателства не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, а представлява оплакване по същество на решението. Формулираният в т.5 въпрос не е обусловил решаващата воля, обективирана в обжалваното въззивно решение. Твърденията на жалбоподателката относно достъпа на трети лица до касата са изследвани от съда и той се е произнесъл при липса на достигнат извод за отговорност и на други лица,т.е. не е налице основание за прилагане на института за съпричиняване, визиран в поставения въпрос.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени сторените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 957 лв./деветстотин петдесет и седем лева/, чието плащане по банков път е удостоверено с приложено платежно нареждане за кредитен превод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 /23.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 941/2015 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на Потребителна кооперация „З.“ сумата от 957 лв./ деветстотин петдесет и седем лева/, представляваща сторените по делото разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: