О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№972
гр.София, 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 492/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. А. Ц. от[населено място] е подала касационна жалба вх.№ 3622 от 02.02.2010 год. срещу въззивното решение № 1668 от 16.12.2009 год. по в.гр.дело № 1982/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2041 от 20.06.2008 год. по гр.дело № 5133/2007 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав и съгласно чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствено дворно място с площ 520 кв.м. по скица и 536 кв.м. измерено на място, съставляващо ПИ № 998 и 999 в кв.977 в 23-ти подрайон на[населено място] и при граници на дворното място: ул.”М.”, парцели ІІІ и Х., съобразно квотите им в съсобствеността, достъпът към и обслужването на сградите/сградата/, в която притежават етажи и завареното фактическо положение на извършените подобрения/застрояване с гаражи/ между Д. А. Ц., М. П. Ц., И. Ж. Д., М. И. Ж. и А. П. К., съгласно вариант ІІ по т.5 от заключението на вещото лице /л.66-68/, изслушано пред В. и съобразно обозначаването на това разпределение със зелена линия върху скицата /с посочване частта на ищците и на ответниците/, представляваща приложение № 3 към това заключение – л.71 от делото на В..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания за назначаване на техническа експертиза, която да изчисли припадащите се към отделните обекти общи части към момента на учредяване на етажната собственост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ материалноправни въпроси-аа/валидно ли е съглашение между етажни собственици за промяна или преуреждане на дяловете в общите части на етажната собственост, несъразмерно на стойността на отделните обекти? и аб/при иск за разпределяне ползуването на дворно място между съсобственици, които притежават в него самостоятелно отделни сгради, кой е обекта на разпределение – целият имот или само незастроената част от терена? б/ противоречие с практиката на Върховния съд с позоваване на тълкувателно решение № 3/15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК; тълкувателно решение № 49 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 26/1965 год. на ОСГК; решение № 135 от 17.03.1992 год. по гр.дело № 1090/1991 год. І г.о.; решение № 95 от 30.01.1974 год. по гр.дело № 2322/1973 год. І г.о.
Ответниците по касация М. И. Ж. и И. Ж. Д. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение искът по чл.32, ал.2 ЗС е бил отхвърлен, като районният съд е приел, че между страните не съществува съсобственост по отношение на процесния имот. Прието е, че породената между праводателя на ищците П. Д. Ц. и ответника И. Ж. Д. съсобственост е била прекратена по силата на сключения между тях договор за доброволна делба от 09.01.1970 год., който е годен способ за прекратяване на имуществената общност и по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД има обвързващо действие между страните по него и спрямо универсалните им и частни правоприемници.
Въззивният съд е приел, че между И. Ж. Д. и П. Д. Ц. е възникнала обикновена съсобственост, като след прилагане на дворищната регулация през 1960 год. съотношението на квотите в съсобствеността на уголеменото по площ дворно място е запазено съобразно първоначално придобитите от двамата права в съсобственото място. Прието е по-нататък, че с построяването на сграда – в едната част на два етажа, а в другата – на един етаж, върху построеното е възникнала съсобственост на основание чл.92 ЗС, в която квотите на съсобствениците са били като в съсобствеността върху дворното място. Съдът е приел, че с договора за доброволна делба от 09.04.1970 год. съсобствеността върху построеното и върху дворното място е поделена поравно, т.е. налице е била воля за преуреждане на квотите в съсобствеността върху дворното място – по ? идеална част. Според въззивния съд, в съсобственото дворно място при равни квоти между двамата съделители, е възникнала индивидуална собственост върху самостоятелните постройки, което го е довело до извода, че липсва етажна собственост върху поделения при равни квоти общ парцел. Според окръжния съд, дори да се приеме, че към момента на делбата построеното съставлява една обща сграда, предвид волята на съсобствениците в договора за доброволна делба от 09.04.1970 год., дворното място не е станало обща част на етажната собственост и е разпределено при равни квоти между двамата съсобственици.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че с договора за доброволна делба от 09.04.1970 год. съсобствениците са поделили собствеността върху построената сграда и са формирали воля за преуреждане на квотите в съсобствеността върху дворното място – по ? идеална част. Прието е, че въз основа на този договор е възникнала индивидуална собственост върху самостоятелни постройки, изградени в съсобственото дворно място, което е довело до извода, че липсва етажна собственост в общия парцел, поделен при равни квоти.
Според въззивния съд, дори с договора за доброволна делба да е била учредена етажна собственост, дворното място не е станало обща част, а е посочено, че е самостоятелно и разпределено поравно между двамата съсобственици.
Възприетото разрешение е в противоречие с решение № 135 от 17.03.1992 год. по гр.дело № 1090/1991 год. на ВС, І г.о., според което нормата на чл.40, ал.1 ЗС изключва възможността да бъде валидно съглашение между етажни собственици, по силата на което относно мястото, върху което е изградена сградата, да имат дялове несъответни на съотношението между стойностите на отделните обекти.
На следващо място, с въззивното решение е разпределено ползването на цялото съсобствено дворно място, което е в противовес с решение № 95 от 30.01.1974 год. по гр.дело № 2322/1973 год. І г.о. ВС. Според последното, при иск по чл.32, ал.2 ЗС между съсобственици на дворно място, притежаващи в него самостоятелно отделни сгради, обект на разпределение е само незастроената част от терена.
Посочените материалноправни въпроси са разрешени противоречиво, което налага разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1668 от 16.12.2009 год. по в.гр.дело № 1982/2008 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 3622 от 02.02.2010 год.
ДАВА едноседмичен срок от получаване на съобщението жалбоподателката да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30/тридесет/лева и в същия срок да представи в съда квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/