О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
гр. София 29.12.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3145/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Р.-М., подадена чрез адв. Ц. Х., против решение № 727/13.04.2016 г. по в.гр.д. № 5406/15 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6747/04.10.2015 г., постановено по гр.д. № 3498/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно ЗЗД по иска на А. А. А. срещу Е. П. М. и Н. Б. Р.-М., че договорът, сключен с нотариален акт № 196, том III, рег. № 12225, дело № 508/2007г. на нотариус И. Д., с който на 26.04.2007 г. А. А. А. е продала на Е. П. М. следните свои недвижими имот: апартамент № 4а, разположен на тавански етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], средно мазе и среден гараж, заедно със съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място е нищожен като привиден и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и е необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позова на всички основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, алтернативно т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Заявява, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос относно искането за отмяна на дадения ход по същество на делото.Позовава се на противоречие с решение № 175/05.12.2011 г. по т.д.№ 943/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС, решение № 476/07.07.2010 г. по гр.д. № 720/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. По въпроса „Обвързва ли и двамата съпрузи-купувачи с доказателствено значение на обратно писмо – признаващо симулативна сделка, писмен документ, който е съставен /подписан/ само от единия съпруг –купувач по договор за покупка на недвижим имот, сключен и от двамата съпрузи –купувачи или въобще не е налице обратно писмо в този случай, съответно – обвързва ли съставения писмен документ с признание за симулация само неговия автор“ се позова бланкетно на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.Сочи решение № 484/2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 17/01.04.2014 г. по гр.д. № 23/2014 г. на АС-Бургас.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. М. в качеството й на процесуален представител на ответната страна по касация – А. А. А., в който се излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да се произнесе Софийски апелативен съд е установил от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 196, том. III, рег. № 12225, дело № 508/2007 г. на 26.04.2007 г., А. А. А. продава на Е. П. М. и Н. Б. Р.-М. собствения си недвижим имот за сумата от 100 000 лв. Продавачката заявява, че е съгласна цената да бъде изплатена чрез кредит, осигурен от Банка [фирма], а по отношение сумата от 15 000 лв.е заявила, че ги е получила напълно от купувачите. С декларация Е. М. е заявил, че сделката, изповядана с процесния нотариален акт, не е с цел придобиване на собственост, а за финасиране на други дейности. Автентичността на документа се установява от приетото по делото експертно заключение. По делото е прието и заключение по ССЕ, от което се установява, че на 27.04.2007 г. по банковата сметка на А. А. А. е постъпила сума от 100 000 лв. усвоен кредит; на 02.05.2007 г. е нареден превод по сметка на [фирма] за сумата от 90 000 лв., а на 04.05.2007 г. са наредени два превода в размер на 45 000 лв. и на 10 000 лв. Позовавайки се на задължителна практика на ВКС и при тези данни въззивният съд е приел, че декларацията на ответника М., с която е признал, че процесната сделка не цели придобиване на собственост, а е за финансиране на други дейности, представлява признание на симулацията – обратно писмо. Предвид обстоятелството, че ответниците по иска – Е. П. М. и Н. Б. Р.-М. са съпрузи както и характера на бездяловата собственост в СИО, съдът достига до извод, че съпругата М. е участвала в сделката и не е опровергала ясното и недвусмислено заявено от съпруга й признание за симулация. Твърденията за привидност на договора са приети за доказани и предвид косвеното доказателство – непосредствено след договора за покупко-продажба продавачката А. е превела по сметка на собственото на купувачката М. дружество [фирма] получената от банковия кредит сума в размер на 100 000 лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което макар и да е въведено оплакване за недопустимост, същото е неоснователно и на това основание не следва да се допуска касационна проверка.
Във връзка с позоваването на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. На първо място следва да се отбележи, че действително пред Софийски апелативен съд след приключване на съдебното дирене и даване ход по същество в съдебно заседание на 15.03.2016 г., на 25.03.2016 г. по делото е постъпила молба от Н. Б. Р.-М. с искане да бъде отменен ходът по същество и да й бъде дадена възможност за защита на правата й. Страната твърди, че не е била надлежно уведомена за воденото срещу нея дело, а назначеният особен представител не е защитил правата й в пълна степен. При постановяване на въззивното решение съдът не е отчел постъпилата по делото молба, което действие е съобразено с процесуалните норми, тъй като втората инстанция е обвързана от наведените оплаквания във въззивната жалба. Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува – е денят, когато е приключило съдебното дирене /арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК/. В случая, доколкото е било образувано въззивно производство, установителното действие на въззивното решение е към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Страната, която твърди, че вследствие на нарушение на процесуалните правила е нарушено правото й на защита, може да реализира правата си по реда на извънредните средства за отмяна, но не и с искане за отмяна на дадения по делото ход, тъй като дейността на въззивния съд е ограничена от разпоредбата на чл. 266 ГПК. Отделно от изложеното, във връзка с поставената проблематика жалбоподателката е навела само съображения и оплаквания по същество на спора, без да формулира въпрос, който да отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това.
Вторият въпрос относно обвързаността на един от купувачите по симулативна сделка, който не е издал обратно писмо, но такова е издадено от другия купувач, е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Разрешението на въззивният съд обаче е съобразено с трайната практика на ВКС, включително и с приложеното по делото решение.За да се третира изявлението като обратно писмо не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която го оспорва. Купувачите оспорват твърдението за симулация, а издаденото обратно писмо от един от тях опровергава действителността на сделката. Именно поради това сделката е счетена за недействителна по отношение и на двамата купувачи, още повече, че те са и необходими другари в производството.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че не е налице поддържаното допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК ,защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси ,не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат строените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лв.,чието заплащане е удостоверено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 727/13.04.2016 г., постановено по в.гр.д. № 5406/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Б. Р.-М. , ЕГН [ЕГН] да заплати на А. А. А. сумата от 500 лв./петстотин лева/, представляваща сторените по делото разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: