О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
[населено място], 15.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1006 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на № 485 от 07.04.2010г. постановено от П. окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. №3071/2009г., с което е потвърдено решение на К. районен съд гр.д. № 556/2008г. С последното е признато за установено по отношение на П. Т. К., че придобития по време на брака[населено място] Н. недвижим имот – апартамент № 4 на първия етаж в блок на [улица] в[населено място], застроен на 59,97кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня и тоалетна, заедно с принадлежащите му избено помещение № 16 и 4,2421 % идеални части от общите части на сградата, е придобит изцяло с лични средства на К. Н. Н.. Наред с това е отхвърлен предявения от П. Т. К. против К. Н. Н. иск за делба на същия имот.
Жалбоподателят П. Т. К. намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за отсъствието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиване на недвижим имот по време на брака с лични средства на единия от тях отпреди брака, без да е доказано влагането на тези средства при покупката на имота. Според него този въпрос е решен в противоречие с практиката. Посочен е и втори въпрос, касаещ доказателствената сила на оспорен частен документ. По този въпрос също се поддържа противоречие с практиката Представени са две решения на ВКС, относими към първия въпрос.
Ответницата К. Н. Н. в писмения си отговор излага съображения за недопускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за съдебна делба на жилище в[населено място], предявен от П. К. против К. Н., обективно съединен с инцидентен установителен иск на К. Н. по чл. 21, ал.1 СК/отм./ за установяване, че жилището е придобито изцяло с нейни средства отпреди брака. Безспорно е, че страните са бивши съпрузи – бракът им е сключен на 01.08.1994г. и е прекратен през 2007г. Жилището, предмет на делбата, е придобито с договор за покупко-продажба от майката на съпругата, сключен на 08.08.1994г. – седем дни след сключването на брака за сумата 31 360 лв. Твърденията на ищцата по инцидентния иск са, че жилището е заплатено със средства, които е получила от работа в Г. в периода 1992-1993г.Представени са писмени доказателства, установяващи доходите й в периода 1992 – 1993г., преведени суми по сметка на майка й Т. Н. /двукратно по 8200 марки/ и налични влогове към момента на сключване на брака, надхвърлящи няколкократно покупната цена на имота. Установено е, че три дни преди сделката Н. е изтеглила от спестовния си влог сумата 75 439,96лв. Налице е ръкописно написан и подписан от ищеца документ, наречен „договор между две страни” от 21.08.2007г., в който той заявява, че няма никакво финансово участие при покупко-продажбата на имота между майка и дъщеря и при развод няма да има претенции за дял от жилището. Във връзка оспорване истинността на това доказателство е приета почеркова експертиза, според която документът е подписан от П. К.. При тези данни и след преценка на събраните гласни доказателства съдът е достигнал до извод, че заплащането на цената на имота е станало с лични средства на съпругата К. Н., придобити преди сключване на брака, което обосновава опровергаване на презумпцията по чл. 19, ал.3 СК/отм./ и навежда на извод, че недвижимият имот е нейна лична собственост.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се от жалбоподателя противоречиво разрешаване на два въпроса. Първият е за необходимостта от доказване на влагането на лични средства при придобиването на имота. Посочени са Решение № 1084 от 30.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 3098/2007г., ІV г.о. и Решение № 1096 от 11.11.2008г. на ВКС по гр.д.№ 4947/2007г., V г.о.. Първото решение изисква за оборване на презумпцията на чл. 19 ал.3 СК/отм./ да бъде доказан фактът на влагане на личните средства в придобиването на вещта, а второто решение постановява, че искът или възражението по чл. 21 СК/отм./ в делбения процес не е средство за установяване на друга квота от страна на този съпруг, който се ползва от законовото придобивно основание на равен дял, независимо, че имотът е бил придобит от другия съпруг. В обжалваното решение въпросът за опровергаването на презумпцията за съвместен принос не е решен в противоречие с първото решение. Съдът е приел, че при покупката са вложени лични средства на съпругата, като е извършил подробен анализ на събраните доказателства, които сочат, че преди сделката на продавачката е преведена сума, многократно надхвърляща продажната цена и тази сума е платена именно с цел придобиване на имота. Второто решение е неотносимо към повдигнатия въпрос, доколкото в случая имотът е придобит именно на името на съпруга, който претендира пълна трансформация.
По втория формулиран въпрос за доказателствената сила на оспорен частен документ касаторът не е посочил съдебна практика и по никакъв начин не е обосновал която и да е от трите предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че съдът е извършил преценка на писменото изявление на П. К. при правилно разпределение на доказателствената тежест и с оглед изводите на експертизата по оспорването на истинността на този документ, наречен “договор между две страни”.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 485 от 07.04.2010г. на П. окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. №3071/2009г. по касационната жалба на П. Т. К. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: