4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
София, 29.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2066 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П.., чрез прокурор Т.П. от Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 343 от 23.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2937/2014 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Т. Б. С. обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.
Касаторът излага съображения за неправилност.
Насрещната страна Т. Б. С., чрез адв. Н. Ц. от АК София, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е постановена оправдателна присъда.
Въззивният съд определил парично обезщетение по справедливост в размер на 30 000 лв.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на Т. Б. С. било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. т. 1 НК. Наказателното производство продължило близо 10 години, през което време С. се променила драстично – от лъчезарен и контактен човек и грижовна майка, станала затворена, отчуждена, стресирана, не излизала от дома с дни, трудно се грижела за двете си деца, трудно комуникирала дори с тях. В резултат на наказателното производство и предизвиканите от него изменения в поведението на С., започнали скандали у дома, бракът приключил с развод. Процесът бил медийно отразяван, С. се срамувала, някои от приятелите й, както и хората в служебен план се отдръпнали от нея, като последица случващото се имало негативен ефект за бизнеса й, счетоводната й къща фалирала, тя останала без доходи.
В изложението към касационната жалба на П.. като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е повдигнат въпросът дали съдът следва да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното приложение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗЗД. Според касатора, са налице допълнителните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВС – т. ІІ ППВС №4/23.12.1968 г., решение № 229/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г., ІV ГО; решение № 115 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г., ІV ГО; решение № 29/05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 170/2011 г., ІV ГО; решение № 153 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 489/2011 г., ІV ГО и решение № 46/07.06.2013 г. на БАС по в.гр.д. № 102/2013 г., което обаче не е представено и липсват доказателства, че същото е влязло в сила, поради което не може да се установява противоречива практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е разяснено в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът е принципно значим, но, в случая, разглеждането му не е необходимо, доколкото не се установява поддържаното противоречие с ППВСВ №4/23.12.1968 г. Разрешението на въззивния съд е съобразено с точното приложение на закона и трайно установената съдебна практика, включително тази, на която се позовава касатора. Софийският апелативен съд е обсъдил твърденията и доводите на насрещните страни, преценил е доказателствата и въз основа на цялостната им преценка, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производството и преживените от ищцата притеснения, страх, срам, неудобства и пр., съдът е достигнал до фактически заключения как се е отразило наказателното преследване на чувствата и преживяванията на ищцата, преценявайки и нейния начин на живот и среда, с оглед на което е определил, че справедливото овъзмездяване за причинените неимуществени вреди, за които претендира ищцата е необходима и достатъчна сума в размер от 30 000 лв. Приложените решения, постановени от ВКС също не дават различно тълкуване на правния въпрос от този, предложен във въззивното решение.
В изложението касаторът прави оплаквания за касационни нарушения – необоснованост в извода за наличие на пряка причинноследствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Касае се за касационни доводи по чл. 281 ГПК, по които съдът се произнася само при допуснато до касационно обжалване въззивно решение. В тази връзка твърдението за допуснато противоречие с ТР № 3/2005 на ОСГК на ВКС, т. 11 и т. не е свързано с поставен правен въпрос. В т. 11 на ТР 5-2005-ОСГК ВКС, е дадено разяснение дали се дължи обезщетение в случай на няколко деяния, за които лицето е осъдено, при частично оправдаване за някои от тях; по каква методология се определя обезщетението при оправдаване за няколко деяния – глобално или за всяко от тях поотделно. В т. 3 от същия тълкувателен акт пък е разяснено при какви условия следва да се приеме, че е осъществено допринасяне на вредоносния резултат от страна на самия пострадал или увреждане по изключителна негова вина, което освобождава държавата от отговорност за вреди, щом като деликтът се изразява в незаконност на действията на държавния орган. Тези правни проблеми, разяснени с т. 3 и т. 11 от ТР, са без значение за постановения резултат по настоящото дело, а и нямат никаква връзка с въведените от страните фактически твърдения и правни доводи в инстанциите по същество, включително и с касационните оплаквания на П…
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивното решение противоречи и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК ВКС поради липса на необходимите мотиви за налиичето на причинноследствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Отново е въведен касационен довод за неправилност, а няма поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, въззивният съд е изложил мотиви за всички релевантни обстоятелства, включително какви психични и семейни проблеми е претърпяла Т. Б. С. и, че те са резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление. Съставът на Върховния касационен съд намира за нужно да изясни също, че принципните постановки в цитирания тълкувателен акт по въпроса за мотивиране на въззивното решение не следва да се прилагат автоматично към промененото законодателство. След влизане в сила на ГПК от 2007 г. втората инстанция действа при условията на ограничен въззив, от което следват и редица специфики за предмета на въззивното производство, а и за съдържанието на съдебното решение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 343 от 23.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2937/2014 г.
ОСЪЖДА П… да заплати на Т. Б. С. направените за касационното производство разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: