3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
Гр.София, 10.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 683 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 199/01.11.13г., постановено по в.т.д.№ 229/13г. от Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 57/21.06.13г. по гр.д.№ 3927/12г. на Добричкия районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 11914.49 лв. по фактури за продадени стоки и превозно възнаграждение и сумата от 2081.22 лв. – обезщетения за забава, за които е издадена заповед за изпълнение от 28.09.12г. по ч.гр.д.№ 3332/12г. от Добричкия районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са съществували облигационни отношения в периода месец август 2010г. – месец април 2011г. по сключени договори за продажба и за превоз. За извършения превоз и за продажбата на стоките продавачът е издал фактури, които са осчетоводени от двете страни, а купувачът е ползвал данъчен кредит за същите. Решаващият състав се е позовал и на заключението на счетоводната експертиза относно частично извършените плащания.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя няколко въпроса, за които твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно това: правилно ли е да се приема, че е извършен транспорт при липса на товарителници; следва ли съдът да се запознае със съдържанието на товарителниците; допустимо ли е да кредитира устните обяснения на вещото лице и да прилага като диспозитивна норма разпоредбата на чл.183 ГПК; допустимо ли е да се позовава на вероятности и може ли при неоспорено плащане да се произнася по безспорните факти.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за производството в размер на 500 лв. по договор от 14.02.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199/01.11.13г., постановено по в.т.д.№ 229/13г. от Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], офис 13 сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: