2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№974
гр. София, 10.12. 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3179 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Е. Х. В. срещу решение № 1219/17.05.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 1072/2018 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 5390/20.07.2017 г. по гр. дело № 7147/2015 г. на Софийския градски съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу С. Л. П. и И. Д. П., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 209 от ЗЗД и чл. 33 от ЗЗД, за нищожност, евентуално – за унищожаемост, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …, нот. дело № …… г. на нотариус М. И.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответниците С. Л. П. и И. Д. П. в отговора на касационната жалба, поддържат че същата била нередовна, тъй като не била приподписана от адвокат; излагат становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Възражението на ответниците за нередовност на касационната жалба е неоснователно, тъй като същата е подадена чрез процесуалния пълномощник на ищцата по делото адв. В. Бачев, който е подписал жалбата.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което е инкорпорирано в касационната ? жалба, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран процесуалноправният въпрос относно обективната преценка на събраните доказателства по вътрешно убеждение, съгласно принципното изискване на разпоредбата на чл. 12 от ГПК. Жалбоподателката сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил този процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВС и ВКС, без в изложението да се сочат конкретни съдебни актове в тази насока. Жалбоподателката навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като твърди очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка поддържа и излага оплаквания, че необосновано – в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при обсъждане на свидетелските показания в нарушение на процесуални правила, въззивният съд е приел, че между страните не е имало уговорка за обратно изкупуване на процесния имот.
За да достигне до този решаващ извод по делото, въззивният съд най-напред е посочил, че в тежест на ищцата (сега касатор) е да докаже твърденията си за обратно прехвърляне на собствеността върху имота, след което е извършил преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, относими към това обстоятелство, като е приел, че за установяването му са допустими и свидетелските показания. При извършването на тази преценка, съдът е установил, че посочените от ищцата свидетели нямат преки впечатления относно действителните уговорки между страните, а възпроизвеждат в показанията си съобщеното им от ищцата, като и двете свидетелки са заявили, че не познават ответника П. и не са присъствали на разговори помежду им. Също въз основа на подробна съвкупна преценка на писмените доказателства и показанията на свидетеля П., който е свързал страните по делото за прехвърлянето на процесния имот, въззивният съд е приел, че са налице косвени доказателства за извода, че действителното намерение на страните е било да се прехвърли собствеността върху имота от ищцата на ответниците.
Настоящият съдебен състав намира, че като е формирал решаващия си извод по делото въз основа на извършената от него съвкупна преценка на относимите писмени и гласни доказателства, излагайки и съображения относно допустимостта и доказателствената стойност на свидетелските показания, въззивният съд е разрешил формулирания от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос, в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 12 от ГПК (включително тази на ВКС), съгласно която съдът следва да формира вътрешното си убеждение относно приетите за установени от него обстоятелства по делото, именно въз основа на извършена от него обективна преценка на всички относими и допустими доказателства, събрани по делото. При това положение, не е налице и твърдяната от жалбоподателката, очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Конкретните ? оплаквания за необоснованост на решаващите фактически констатации и правни изводи на въззивния съд и за допуснати от него процесуални нарушения при преценката на свидетелските показания, е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото определение по чл. 288 от ГПК – те биха могли да бъдат предмет на обсъждане единствено в касационно решение по чл. 290 от ГПК, но само ако е налице основание за допускане на касационното обжалване, а в случая такова няма.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ответниците не следва да се присъждат разноски за касационното производство, каквито те претендират, тъй като не се установява те да са направили такива разноски пред настоящата инстанция – не са представени никакви доказателства в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1219/17.05.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 1072/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: