определение №974 от 15.10.2010 по гр. дело №903/903 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№974

[населено място], 15.10.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 903 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на К. окръжен съд, гражданска колегия, постановено на 10.02.2010г. по гр.д. № 720/2009г., с което е потвърдено решение № 263 от 20.05.2009г. на К. районен съд по гр.д. № 712/2008г. за отхвърляне на предявения от А. Г. А., Е. К. Б. и К. К. З. против Е. И. Х. и И. В. И. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са съсобственици /общо на 2/3 ид.ч./ на основание давностно владение върху недвижим имот: дворно място в м. Г. в землището на[населено място], обл. К. с площ от 187 кв.м., в което е била изградена паянтова сграда /понастоящем съборена/ и което съставлява част от място с площ 1,5 дка със застроена в него паянтова къща, при съседи на спорната част:А. А. П., Е. И. Х., Б. В. П. и пътя К.-София, както и за предаване владението върху посочената част от 187 кв.м.
Жалбоподателите А. Г. А., Е. К. Б. и К. К. З. намират обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК навеждат предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос: може ли при наличие на нотариален акт за собственост и доказано владение на ищците повече от 10 години, без ответницата да е доказала своето право на собственост, да се приеме, че ищците са изгубили правото си на собственост. Това според тях е в нарушение на чл. 79 и чл. 108 ЗС. Също така сочат, че допускането на касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Е. И. Х. и И. В. И. вземат становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /въпросът за обжалваемостта е разрешен с определение на Върховния касационен съд № 216 от 15.05.2010г. по ч.гр.д. № 167/2010г. на ІІ г.о./ и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за собственост на идеална част от недвижим имот, предявен от А. А., К. З. и Е. Б. против Е. Х. и И.И. относно дворно място с площ 187 кв.м., съставляващо част от по-голям имот с площ от 1,5 дка в м.Г. в[населено място]. Ищците легитимират собствеността си върху имота от 1,5дка с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение от 1976г., издаден на името на наследодателите Т. Й. С., Д. Й. Б. и В. Й. М.. Ответницата Е. И. Х. се легитимира също с нотариален акт от 2006г. за собственост по давност и наследство от родителите й И. Г. Х. и М. Г. Х. върху дворно място извън регулация с площ 1449 кв.м., представляващо поземлен имот № 78611.31.429 с построени в него двуетажна полумасивна жилищна сграда /близнак/ и паянтова стопанска постройка. Същата година тя е дарила имота на сина си – ответника И. В. И.. Съдът, след обсъждане на събраните писмени доказателства от [община] по повод събарянето на паянтовата сграда, заключението на техническата експертиза, че пътят К. – София съществува от около 100г. /поради това не може да е разделил имота на две след 1976г., както твърдят ищците/ и свидетелските показания, че ищците не са владяли и ползвали имота, е достигнал до извод, че ищците не са доказали правото си на собственост по давностно владение. Поради това е отхвърлил иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателите се позовават формално на първата и третата хипотеза на чл. 280, ал.1 ГПК. Формулираният в изложението материалноправен въпрос е малко неясен, но се свежда до възможността искът да бъде отхвърлен, при положение, че те имат нотариален акт за собственост и доказано владение повече от 10 години, а ответницата не е доказала своето право на собственост. Въпросът касае конкретнотодело, разпределението на доказателствената тежест и преценката на доказателствата. Следователно не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Към изложението са приложени две решения. Първото решение е № 2704/31.12.1966г. по гр.д. № 1961/66г. на І г.о. на ВС, което постановява, че правото на собственост не се погасява по давност с неупражняването му. Второто решение е № 1222 от 3.11.2008г. по гр.д. № 3941/2007г. на ВКС, ІVг.о. То разяснява фактическият състав на чл. 79, ал.1 ЗС и също установява, че собствеността не се губи, поради това, че собственикът не ползва вещта си. Изводите в тези решения не противоречат на обжалваното решение. В него съдът не е приел, че правото на собственост е погасено поради неупражняване, а че ищците не са доказали правото си на собственост, което е тяхно задължение при иск по чл. 108 ЗС.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая по релевантните за спора въпроси за придобиване на недвижим имот чрез давностно владение и за разпределение на доказателствената тежест при иск за собственост има утвърдена практика, която е съобразена от въззивния съд и не са налице горните условия за промяната й.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд, гражданска колегия, постановено на 10.02.2010г. по гр.д. № 720/2009г. по касационната жалба на А. Г. А., Е. К. Б., двете от[населено място] и К. К. З. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top