О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
София, 24.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 842 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], срещу въззивно решение № 135/01.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1419/2013 г.
Излагат се доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Благоевградски окръжен съд, отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът установил, че ищецът [фирма] е собственник на посочените в исковата молба недвижими имоти, по отношение на които започнал процедури за отреждане на ПУП, а в последствие и за промяна предназначението на същите. Във връзка с това е извършил плащания с платежното нареждане от 14.12.2007 г. на такса от 13 030 лв., с платежното нареждане от 13.06.2007 г. на такса от 31 230 лв. и с платежното нареждане от 14.12.2007 г. на такса от 38 590 лв..По искане на собственика се е развило административно производство, приключило с издаване на заповеди на кмета на общината, а платените такси отговарят точно на основанието и по размер на нормата на чл.34, ал.8, б.»в» от Наредбата, действала към релевантия момент за територията на [община]. След одобряването на трите ПУП-а, собственикът е предприел и провел успешно процедура по промяна предназначението на имотите от земеделски в имоти за жилищно строителство. В заключение, съдът направил извод, че претендираната с исковата молба сума е била преведена като дължима такса за процедиране и разглеждане на ПУП, която услуга е предоставена напълно от ответника. Парите са получени от ответника не без основание, поради което и искът е отхвърлен.
В изложението е поставен правният въпрос, уточнен от съда, кога е налице обедняване на ищеца и кога – обогатяване на ответника в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Въпросът е от значение за постановения резултат и е налице поддържаното противоречие с ПП 1/1979 г. на ВС РБ. В него е изяснено, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се изисква предаване от ищеца, съответно получаване на нещо от ответника. Противно, апелативният съд приел, че плащането на исковата сума от ищеца, с която фактически неговото имущество е намаляло и получаване на същата от ответника, с което имуществото на последния се е увеличило, не съставлява обедняване на първия, съответно обогатяване на втория. Не се налага обаче допускане на касационно обжалване за поправяне на установеното неточно тълкуване на материалния закон, защото е установено, че липсва и третото условие от хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно предаването, съответно получаването на исковата сума де е било без основание. Следователно, независимо че е установено даване и получаване на въпросната сума, искът за връщането й не може да бъде уважен, щом парите са получени от ответника като такса за предоставена административна услуга.
Следващият правен въпрос е кой носи тежестта да докаже липсата на основание за получаване от ответника на имущественото благо, предмет на иска.
Представят се доказателства за противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но доколкото съществувалото противоречие е отстранено по реда на чл. 290 ГПК с решения на Върховния касационен съд, не е налице и поддържаната хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В тежест на ищеца е да установи единствено предаването и получаването на парите, а ответникът, ако твърди, че те са дадени на някакво правно основание, следва да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълно главно доказване – Решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 135/01.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1419/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: