3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 975
гр. С. 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 82 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника, юрисконсулт А. Х. Т. срещу решение от 15.06.2011 г. по гр. дело № 14497/2010 г. на Софийски градски съд, състав на ІV – В отделение.
Ответникът – К. М. К. чрез пълномощника, адвокат С. С. А. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК е взел становище по правилността на въззивното решение, което според него следва да се потвърди.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Софийски градски съд се е произнесъл по искове, предявени от [фирма], [населено място] за признаване за установено, че К. М. К., като негов абонат дължи суми, цена на доставена топлоенергия за посочения в исковата молба период и мораторна лихва за забава на плащането на главното задължение. С обжалваното решение Софийски градски съд се е произнесъл по жалба на ищеца против решение от 23.08.2010 г. по гр. дело № 22476/2009 г. на Софийски районен съд, 39 състав в частта , с която посочените искове са отхвърлени, като погасени по давност по главницата за разликата над 2846.63 лв. до пълния предявен размер от 6802.67 лв. и за периода от декември 1999 г. до 10.12.2005 г. и по лихвата за разликата над 748.69 лв. до пълния предявен размер от 3336.38 лв. и за периода от 01.02.2000 г. до 10.12.2005 г. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 400 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния правен въпрос: по отношение вземането за топлинна енергия, приложим ли е общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. К. твърди, че в обжалваното въззивно решение по този въпрос Софийски градски съд се е произнесъл в противоречие с решения на други състави на същия съд, а именно: решение от 28.07.2009 г. по гр. дело № 3215/2008 г. на въззивно отделение ІІ „в” състав, решение от 05.02.2010 г. по гр. дело № 2417/2009 г. на ІІ „а” въззивен състав.
В решаващите мотиви на въззивното решение, съдът се е произнесъл по въпроса за характера на задължението на ответника като абонат на [фирма], [населено място] за заплащане цената на доставена топлоенергия за посочения в исковата молба период, като е приел, че този вид задължения са за периодични плащания, поради което се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” ЗЗД. С оглед така обоснованото правно разрешение са изведени и следващите мотиви на Софийски градски съд за погасяване вземанията на ищеца от началото на исковия период – декември 1999 г. до ноември 2005 г., предвид прекъсване на давностния срок на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД със заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника на 11.12.2008 г. За този период съдът е приел, че искът е неоснователен, като погасен по давност.
По прилагането на чл. 111, б. „в” ЗЗД противоречивата съдебна практика е уеднаквена с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд, с което е даден отговор на въпроса, какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и кои са неговите основни и задължителни характеристики. В тълкувателното решение е разяснено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги съдържат признаците на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което са периодични плащания по смисъла на същата норма и за тях се прилага три годишна давност. Още при постановяване на въззивното решение Софийски градски съд се е позовал на решение № 168/22.12.2009 г. по т. дело № 408/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, постановено по чл. 290 ГПК, с което като задължителна практика са преодолени правните разрешения, отразени в цитираните в изложението решения на Софийски градски съд и е обосновано виждането, че този вид задължения на абонатите са за периодични плащания, поради което се погасяват с тригодишна давност. Когато обжалваното решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, както е в разглеждания случай, предвид разясненията дадени по поставения въпрос с цитираното Т. № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос / в този смисъл са и разясненията в Т. № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., т. 3 /. К. не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 400 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2011 г. по гр. дело № 14497/2010 г. на Софийски градски съд, състав на ІV – В отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. М. К., жив. [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 сумата 400 лв. разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: