5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
[населено място], 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1767 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение №18 от 08.01.2014г. по в.гр.д. № 843/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, І състав, в частта, с която е потвърдено решение №801 от 16.07.2013г. по гр.д. №581/2013г. на Пернишки районен съд, за присъждане на законна лихва за забава на обезщетение за загуба на работоспособност за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати И. Иванова З. сумата от 28 320 лева, представляваща договорена в чл.23 от договор №45-06-009 от 22.02.2012г., сключен между В. и [фирма], неустойка за периода от 04.12.2012г. до датата на исковата молба, като делото в частта по иска за неустойка за забава е изпратено на Пернишки окръжен съд по компетентност. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати И. Иванова З. сумата 9 672,70 лева, представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор №45-06-009 от 22.02.2012г., сключен между В. и [фирма], ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касаторът обжалва въззивното решение само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се сочи, че в тази част обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят поддържа,че е недопустимо кумулиране на неустойка и обезщетение за вреди от забавено плащане по чл.86 от ЗЗД за едно и също неизпълнение, а в случая ищцата е претендирала с исковата молба едновременно мораторна неустойка и законна лихва за забава на застрахователното обезщетение.
Ответницата И. Иванова З. счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата, като съдебен служител, е застрахована със застрахователния договор №45-06-009 от 22.02.2012г., сключен между В. и ЗАД [фирма], като по отношение на нея е настъпило застрахователно събитие, предвидено в договора, а именно трайна загуба на работоспособност, причинена от заболяване. Приел е, че по силата на договора за нея е възникнало право на застрахователно обезщетение в размер на процент от сумата 20 000 лева, равен на процента загуба на работоспособност, определен от ТЕЛК. Посочил е в мотивите, че в случая този процент е 80% , но от дължимия размер на обезщетението 16 000 лева следва да се приспаднат платените от НОИ и НЗОК по повод заболяването суми, тъй като това е залегнало като клауза от договора за застраховка. Поради това е присъдил на ищцата обезщетение в размер на 9 672,70 лева, представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор №45-06-009 от 22.02.2012г., сключен между В. и [фирма], ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, каквото искане изрично е било заявено в исковата молба.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следните материалноправни въпроси: Допустимо ли е кумулиране на неустойка и обезщетение за вреди за забавено плащане по чл.86 ал.1 от ЗЗД за едно и също забавено плащане? Допустимо ли е присъждане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, когато и двете са за забавено плащане на една и съща сума? Жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение №307 от 14.04.2005г. по т.д. №579/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №123 от 20.02.2006г. по т.д. №676/2005г. на ВКС, ТК и решение №68 от 09.07.2012г. по т.д. №450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.
Поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, тъй като нито с исковата молба е поискано присъждане на мораторна неустойка и законна лихва за забава за едно и също парично задължение за един и същ период, нито съдът е присъдил едновременно неустойка и законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. На поставените правни въпроси е даден отговор в посоченото от касатора решение №68 от 09.07.2012г. по т.д. №450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и с което обжалваното решение е съобразено. В него и в представените решения №307 от 14.04.2005г. по т.д. №579/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и №123 от 20.02.2006г. по т.д. №676/2005г. на ВКС, ТК, които са постановени по реда на отменения ГПК и не съставляват задължителна за съдилищата практика, е възприето становището, че е недопустимо кумулирането на неустойка за забава на парично задължение с парично обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с тази практика, тъй като съдът е присъдил законна лихва за забава на дължимо застрахователно обезщетение за периода от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата, за който период не се претендира заплащане на неустойка за забава на същото парично задължение, нито има данни такава да е изплатена доброволно от касатора. Независимо, че в договора за групова застраховка „Злополука” от 22.02.2012г., сключен между касатора и В., е уговорена неустойка за забава на застрахователното обезщетение, застрахованата ищца претендира присъждане само на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода след датата на исковата молба, а не едновременно на мораторна неустойка и законна лихва за забава на обезщетението за един и същ период, поради което няма пречка да й бъде присъдена законна лихва. В тази хипотеза тя като кредитор е упражнила право на избор и договорната неустойка не ще й се дължи за същия период. При вече присъдено обезщетение в размер на законната лихва ищцата ще бъде удовлетворена за вредите от забавата на застрахователното обезщетение, поради което евентуална бъдеща претенция за договорната мораторна неустойка за същия период / след 01.02.2013г./ би била неоснователна, в който смисъл е решение №68 от 09.07.2012г. по т.д. №450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.
Без значение е обстоятелството,че с исковата молба ответницата по касационната жалба И. Иванова З. е поискала и присъждане на мораторна неустойка по чл.23 от договор №45-06-009 от 22.02.2012г., сключен между В. и [фирма], като по тази претенция делото е изпратено по компетентност за разглеждане от Пернишки окръжен съд като първа инстанция. Предявената претенция за неустойка се отнася за друг период, а именно за периода от 04.12.2012г. до 01.02.2013г., поради което не е налице претенция за едновременно присъждане на неустойка за забава и парично обезщетение по чл.86 от ЗЗД за един и същ период.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд.
При този изход на спора на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18 от 08.01.2014г. по в.гр.д. № 843/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, І състав, в частта, с която е потвърдено решение №801 от 16.07.2013г. по гр.д. №581/2013г. на Пернишки районен съд, за присъждане на законна лихва за забава на обезщетение за настъпило застрахователно събитие загуба на работоспособност, по договор №45-06-009 от 22.02.2012г., сключен между В. и [фирма], за периода от датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2013г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, да заплати на И. ИВАНОВА З., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица]/1, вх.А, разноски за касационното производство в размер на 500 лева /петстотин лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2.