4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
Гр.София, 23.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1454 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Б., [населено място] срещу решение № 1739/31.07.15г., постановено по т.д.№ 4836/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 122/15.10.14г. по т.д.№ 26/14г. на Софийския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 123000 лв., за която е издаден запис на заповед от 27.12.07г. и с която И. Г. Б. се е обогатил във вреда на [фирма].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че със запис на заповед от 27.12.07г. касаторът се е задължил да заплати на ответника в настоящото производство сумата от 123000 лв. с падеж на предявяване до 15.02.08г. С нотариална покана, връчена на 12.02.14г., поемателят е предявил записа на заповед на издателя. Изложени са съображения, че с изтичането на срока за предявяване започва да тече тригодишният давностен срок (чл.487, ал.1 във връзка чл.531, ал.1 ТЗ) и съответно от 15.02.11г. е започнал да тече 3-годишният срок по чл.531, ал.1 ТЗ, поради което подадената на 14.02.14г. искова молба е преди изтичането на 17.02.14г. (15.02.14г. е неприсъствен ден) на давностния срок. Решаващият състав се е основал на разрешенията в ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че при липса на въведени от издателя твърдения за наличието на конкретно каузално правоотношение, за поемателя не съществува задължение да доказва възникването и съществуването на вземане, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Касаторът поставя въпросите: 1.”Следва ли кредиторът да докаже валидно възникнало задължение на издателя по записа на заповед по каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден записът на заповед?”. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/13г. на ОСГТК и решения № 31/05.04.12г. по т.д.№ 55/11г. на ІІ т.о.; решение № 102/25.07.11г. по т.д.№ 672/10г. на ІІ т.о.; решение № 149/15.11.10г. по т.д.№ 49/10г. на І т.о.; определение № 104/13.02.15г. по т.д.№ 1773/14г. на І т.о. и определение № 235/13.04.09г. по т.д.№ 86/09г. на І т.о. 2.”Абсолютен ли е абстрактният характер на записа на заповед?” Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочи решение № 1270/20.10.99г. по гр.д.№ 564/99г. на ВКС, решение № 105/03.07.12г. по т.д.№ 1564/11г. на ІІ т.о.; 3.По въпросите за доказателствената тежест и предмета на доказване, касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид на противоречието между т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и определение № 235/13.04.09г. по т.д.№ 86/09г. на І т.о. и решение № 90/10.09.12г. по т.д.№ 431/11г. на ІІ т.о., а от друга страна, постановените решение № 42/07.04.09г. по т.д.№ 453/08г. на ІІ т.о., решение № 110/08.11.10г. по т.д.№ 949/09г. на І т.о., решение № 133/05.07.13г. по т.д.№ 104/11г. на ІІ т.о. и определение № 62/03.02.10г. по т.д.№ 854/09г. на ІІ т.о.; 4.По въпроса за елементите на фактическия състав на иска за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ се поддържа противоречие в практиката на съдилищата – от една страна определение № 235/13.04.09г. по т.д.№ 86/09г. на І т.о. и решение № 90/10.09.12г. по т.д.№ 431/11г. на ІІ т.о. и т.12 на ППВС №1/79г. и определение № 320/16.06.09г. по т.д.№ 453/08г. на ІІ т.о. и от друга страна, решение № 42/07.04.09г. по т.д.№ 453/08г. на ІІ т.о., решение № 110/08.11.10г. по т.д.№ 949/09г. на І т.о. и решение № 133/05.07.13г. по т.д.№ 104/11г. на ІІ т.о.; 5. По въпросите за доказателствената тежест и предмета на доказване по искове с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ и за елементите на фактическия състав на иска за неоснователно обогатяване е въведено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първите три въпроса е постановено ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. Даденият отговор в т.17 е, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. С приемането на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС бе преодоляно съществуващото колебание в съдебната практика относно разпределението на доказателствената тежест по предявени установителни искове за вземания, основани на записи на заповед. В мотивите на тълкувателното решение изрично е разгледана хипотезата на редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, при която ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Тези разрешения са относими и по предявени преки менителнични искове, както и по искове, основани на менителнично неоснователно обогатяване. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване по поставените въпроси не се допуска.
По четвъртия и петия въпроси са постановени решение № 42/07.04.09г. по т.д.№453/08 год. на ВКС, ІІ т.о., решение №135/20.12.10г. по т.д.№ 13/10 год. на ВКС, І т.о., решение № 110/08.11.10г. по т.д.№ 949/09г. на ВКС, І т.о., решение № 90/10.09.12г. по т.д.№ 431/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 45/31.03.16г. по т.д.№ 1029/15г. на ВКС, ІІ т.о. В тези решения по реда на чл.290 ГПК е прието, че в производството по иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, както в общото гражданско производство по иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД. Обжалваното въззивно решение съответства на задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и съответно по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1739/31.07.15г., постановено по т.д.№ 4836/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.