4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
[населено място], 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1574 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение №49/30.01.2014г. по т.д. №840/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение №223/17.05.2013г., постановено по т.д. №779/2012г. на Пловдивски окръжен съд, 13 състав, и вместо това е признато за установено по предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, че ответникът [фирма] дължи на ищеца сумата от 203 462 лева по шест броя записи на заповед, издадени на 10.04.2009г., като обезпечение по договор за паричен заем от същата дата, за което вземане в полза на ищеца са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листове по ч.гр.д. №8334/2012г., ч.гр.д. №8333/2012г., ч.гр.д. №8331/2012г., ч.гр.д. №7609/2012г., ч.гр.д. №8330/2012г. и ч.гр.д. №8332/2012г. на Пловдивски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят поддържа,че въззивният съд неправилно е приел, че с представения по делото разходен касов ордер с посочена дата на издаване 10.04.2009г. се установява реално получаване на сумата по процесния договор за заем. Излага оплаквания, че посоченият разходен касов ордер не съдържа не съдържа задължителни реквизити – издател, номер и основание, както и изявление за получаване на отразената в него парична сума.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните записи на заповед са издадени като обезпечение на договор за паричен заем от 10.04.2009г. Обсъждал е и възраженията на ответника, който е признал подписването на договора за заем и записите на заповед, но е оспорил получаването на уговорената с договора за заем сума. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително представения във въззивното производство разходен касов ордер от 10.04.2009г. и заключението на назначената от него счетоводна експертиза, въззивният съд е приел, че сумата по договора за заем е била предадена на заемополучателя на 10.04.2009г., съответно приел е за доказано съществуването на парично задължение на [фирма] по договора за заем, за обезпечение на което са издадени процесните записи на заповед.
К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение №51 от 21.07.2010г. по т.д. №528/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №218 от 05.07.2011г. по гр.д. №775/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №81 от 31.05.2010г. по т.д. №675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Твърди, че в посочените решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието,че за да бъде доказано плащане с разходен касов ордер, същият задължително следва да съдържа изискуемите реквизити, да се установява лицето, на което е изплатена сумата и основанието за това, а в случая въззивният съд е взел предвид разходен касов ордер, който не съдържа тези реквизити.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касационният жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че съдът, при постановяване на решението си, е кредитирал разходен касов ордер, който не съдържа изискуемите реквизити, само по себе си не съставлява въпрос, а оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно то не би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда сочената от касационния жалбоподател допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Следва да се отбележи,че не е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и представеното от жалбоподателя решение №51 от 21.07.2010г. по т.д. №528/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., тъй като процесният разходен касов ордер от 10.04.2009г., подписан от управителя на [фирма], е кредитиран от съда именно като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти, в който смисъл са и мотивите на ВКС. Не е налице противоречие и с представените от жалбоподателя решение №218 от 05.07.2011г. по гр.д. №775/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение №81 от 31.05.2010г. по т.д. №675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В посочените решения е прието, че за да бъде доказано плащане с разходен касов ордер, същият задължително следва да съдържа изискуемите реквизити, да се установява лицето, на което е изплатена сумата и основанието за това. В случая обаче изводът на въззивния съд за предаването на уговорената сума по договора за заем между страните не се базира само на представения по делото разходен касов ордер като единствено доказателство за извършеното плащане, тъй като той действително не съдържа наименование на търговеца, извършил плащането, както и основание на плащането, а се базира на съпоставката на това доказателство с останалите събрани по делото доказателства и заявените от страните фактически твърдения. Съдът изрично е посочил, че ордерът е косвено доказателство, но е обсъждал в мотивите си и счетоводните записвания при ищеца, дневника на сметка 501 „Каса”, движението на паричните потоци в периода от 01.01.2009г. до 10.04.2009г., касовата наличност на ищцовото дружество към момента на твърдяното плащане. Следователно крайният извод на съда е обусловен не от интерпретация на правния въпрос относно доказателствената сила на разходния касов ордер и неговите задължителни реквизити, различаваща се от възприетата в задължителната практика на ВКС, а от приетите за установени фактически обстоятелства по конкретния спор. Правилността на изводите, до които въззивният съд е достигнал въз основа на анализа на събраните доказателства, не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Тя е свързана с обосноваността, съответно правилността на обжалваното решение и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49/30.01.2014г. по т.д. №840/2013г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.