О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
[населено място], 19.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1064 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 150 от 31.03.2010г. постановено от С. окръжен съд по гр.д. №1068/2009г., с което е отменено решение на Б. районен съд № 30 от 03.07.2009г. по гр.д. № 27/2008г. и вместо това е извършено разпределение на ползването на дворно място в[населено място], съставляващо УПИ ІХ-810 в кв. 38 по плана на Б. с площ 624 кв.м., без построените в него сгради, като е постановено М. Ц. М. да ползва частта от имота, оцветена със зелен цвят на скицата, заключена между буквите А, Б, В, Г, Л, Д, А с площ 312м. и с лице откъм улицата 16,6 м., а В. Т. П. да ползва частта от описания имот, оцветена в червен цвят и заключена между буквите А, Б, В, Г, П, Н, М, А на скицата, съставляваща неразделна част от решението, с площ 312 кв.м. и лице откъм улицата 11,6 м.
Касационната жалба е подадена от В. Т. П. чрез пълномощника й адв. В.. Тя намира решението за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС, изразена в Определение № 102 от 20.09.1999г. и т.8 от ТРОСГК № 1/2000г. Друга обосновка на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК не е направена, а отново са повторени изложените в жалбата доводи за нередовност на въззивната жалба, въз основа на която е постановено обжалваното решение.
Ответницата по жалбата М. Ц. М. в дадения срок не е депозирала писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот, заведен от М. М. против В. П.. Безспорно е, че страните са съсобственици при равни квоти на дворно място, съставляващо УПИ ІХ-810 от кв. 38 по плана на Б., като всяка от тях притежава в индивидуална собственост жилищна сграда в имота. Р. на ползването на дворното място е извършено между праводателите на страните с решение по гр.д. № 299/1966г. на Б. народен съд. Впоследствие с решения по гр.д. № 258/1992г. и 654/2005г. на Б. районен съд са отхвърлени претенции за извършване на ново разпределение на ползването с мотив, че липсва промяна във фактическата обстановка. В обжалваното решение съдът е приел, че понастоящем такава промяна е настъпила с оглед на установеното, че в хода на процеса е разрушена изцяло съществуващата в имота стара паянтова сграда. Именно това ново фактическо обстоятелства съдът е възприел като обуславящо промяна в състоянието на съсобствения имот и съответно като основание за извършване на ново разпределение на ползването. Поради това съдът е уважил искането на М. М. като е възприел първия вариант на приетата техническа експертиза. Изложил е съображения, че именно тази начин на разпределение съответства в най-пълна степен на правата на страните и осигурява възможност за достъп и ползване на собствените сгради и на обслужващото ги пространство.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Съображенията са следните:
Жалбоподателката се позовава на противоречие с практиката на ВКС, без да е формулирала конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Изтъква пороци на въззивното решение, посочени и в касационната жалба, а именно, че съдът е разгледал нередовна въззивна жалба, която не е подписана от пълномощника на страната. Посочената от жалбоподателката т.8 на ТРОСГК № 1/2000г. визира хипотеза, при която делото се попълва с доказателства пред въззивната инстанция и постановява, че в този случай страната може да понесе имуществената санкция по чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ Това разрешение няма отношение към основателността на предявената претенция, респ. към разрешените от съда материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора. Приложеното Определение № 102 от 20.09.1999г. по ч.гр.д. №118/99г. на ІІ г.о. на ВКС посочва при кои нарушения на изискванията за редовност на въззивната жалба съдът следва да постанови връщането й, ако не бъдат изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите. То също е неотносимо към случая. Доколкото по настоящето дело е стоял въпроса за нередовност на въззивната жалба, той е бил разрешен в първото заседание когато жалбоподателката лично е потвърдила, че поддържа жалбата и я е приподписала. В обжалваното решение съдът не е разглеждал този въпрос отново и той не е релевантен за изхода на спора. Евентуалните процесуални нарушения, допуснати от съда, съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но същите не могат да бъдат разглеждани, без да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното след като не е налице основание сред визираните в чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 31.03.2010г. постановено от С. окръжен съд по гр.д. №1068/2009г. по касационната жалба на В. Т. П. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: