О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№978
гр.София, 19.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 466/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Иван А. Н. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 45 от 07.01.2010 год. срещу въззивното решение № 492 от 11.12.2009 год. по в.гр.дело № 245/2009 год. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1401 от 24.06.2008 год. по гр.дело № 437/2006 год. на Разложкия районен съд и е уважен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ на Б. И. Д. срещу И. С. А., Б. И. А., Х. Т. А., К. Т. С., Л. К. М., К. Л. М., Н. Л. М., А. П. Н., П. А. Н., И. А. Н., Е. Т. К., Н. М. А., Ж. Т. А. и С. Т. А., всичките ответници-наследници на Т. И. А., като е признато за установено, към момента на образуване на ТКЗС И. Т. А. е бил собственик на следните имоти: 1. нива в м.”П.”/”Г.”/ от 1.2 дка при съседи: И. А., турска нива, път и А. М.; 2. нива в м.”М.”/”П.”/ от 4 дка, при съседи: Г. П., баир, С. А., Д. А.; 3. нива в м.”Т. с.” от 2.4 дка при съседи: Д. К., път и наследници на Г. А.; 4. нива в м.”Д.” от 1.2 дка при съседи: С. Ив.А., И. А., път и братя Иван П.; 5. ливада в м.”К.”/”Б.”/ от 2 дка при съседи: И. П., вада и път; 6. ливада в м.”К.”/”С. к.”/ от 2 дка при съседи: братя П. Х., С. Ив.А. и 7. нива в м.”Г.” от 1.5 дка при съседи: наследници на Г. А., И. С.А. и Б. М..
Касационната жалба е насочена и срещу онази част от въззивното решение, с която е обезсилено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС И. Т. А. е бил собственик на основание спогодителен договор за доброволна делба от 1928 год. на следните недвижими имоти: 1. нива в м.”Б. п.” от 1 дка при съседи: дере, турска нива, П. А. и А. А.; 2. нива в м.”М. у.” от 1.2 дка при съседи: А. А., от две страни път; 3. нива в м.”П. ч.” от 0.8 дка при съседи: път, вада и К.; 4. нива в м.”Б. б.” от 1.0 дка при съседи: П. А., б., И. К., наследници на Г. Г.А. и П. К.; 5. ливада в м.”Г.” от 2.0 дка при съседи: А. А., мера и П. Ч.; 6. нива в м.”Р.” от 1.5 дка при съседи: наследници на Г. А., К. К., път и А. А.; 7. ливада в м.”Д. л.” от 1.5 дка при съседи: турска ливада, А. Д., наследници на Г. А. и е прекратено съдебното производство поради липса на правен интерес.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, респ. за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за обезсилването му с прекратяване на производството.
Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 199 от 09.06.2009 год. по гр.дело № 724/2008 год. ІІ г.о. и решение № 1395 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 5704/2007 год. ІV г.о. и б/ значение на казуса за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация Б. И. Д. от[населено място] е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за част от имотите по исковата молба, върху които е било признато право на възстановяване собствеността в полза на наследниците на И. Т. А. с протокол № 1079/25.08.1992 год. и които имоти са били заявени, признати за възстановяване и възстановени в полза на наследодателя на ответниците Т. И. А.. Такъв интерес, според въззивния съд е налице и за имота в м.”Т. с.”, който е бил заявен от Т. А., макар и за него да няма решение на поземлената комисия, както и за нивата в м.”Д.”, която му е възстановена, без да има данни, че я е заявил. Окръжният съд е приел, че ищецът противопоставя на ответниците права по отношение на едни и същи имоти към релевантния минал момент – този на обобществяване, което според него сочи на допустимост на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Приел е още, че изводът за наличието на спор за материално право не следва да се прави от реституционния по ЗСПЗЗ орган.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят се позовава на противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВС, което обаче не е налице. Съгласно р.ІІ от съобразителната част на тълкувателния акт, интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано такова, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Претенцията е недопустима, когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване правото на собственост върху земеделската земя с решение по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ по отношение на всички подали заявление лица или ако административно производство не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ. В случая, налице е спор за принадлежността на правото на собственост върху процесните земеделски земи към момента на кооперирането, заявени от ищеца Б. И. Д. като собственост на общия наследодател на страните И. Т. А. и от Т. И. А. на лично основание. Липсва която и да е пречка за допустимост на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, посочена в тълкувателното решение.
Не е налице и противоречие на въззивното решение с решение № 199 от 09.06.2009 год. по гр.дело № 724/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., което има за предмет различна от процесната хипотеза. В разгледания от споменатото решение случай е било безспорно, че са налице две положителни решения на ПК/сега ОСЗ/ в полза на двете страни, като заявените по преписките земи са възстановени в пълен количествен обем, но правото на собственост е било възстановено, като на място разположението на имотите не съответства с това, което е било към момента на внасянето им в ТКЗС – издадени са били положителни решения в полза и на двете страни, но за различни от заявените имоти. Предвид на това, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че с разрешаване на спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да се стигне до промяна в двете решения на поземлената комисия и липсва правен интерес от водене на иска за собственост към минал момент. В настоящия случай е приел, че предмет на спора са противопоставими права по отношение на едни и същи имоти към момента на обобществяване на земеделските земи и е намерил иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за допустим.
Липсва противоречие и с решение № 1395 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 5704/2007 год. на ВКС, ІV г.о., по което е бил намерен за недопустим иск за установяване, че възстановен на ответниците в нови реални граници с план за земеразделяне имот е идентичен по местоположение, площ и граници със земеделската земя, притежавана от ищеца към момента на образуване на ТКЗС.
В производството по чл.288 ГПК не могат да се преценяват представените с касационната жалба решения на ОСЗ-Р. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. Т. А. и скици на поземлени имоти, издадени от Агенцията по кадастъра-Благоевград.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492 от 11.12.2009 год. по в.гр.дело № 245/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх.№ 45 от 07.01.2010 год. на И. А. Н. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/