О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
София, 23.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1827/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. М.,действащ със съгласието на попечителя си И. А. И., срещу решение № 268/16.11.2012 год. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр.д.№ 332/2012 год.,с което е изменено решение № 464/07.05.2012 г. по гр.д. № 76/11 год. на Районен съд – Стара Загора,като касаторът, действащ със съгласието на попечителя си ,е осъден да заплати солидарно на И. Б. М.- К. и З. А. К. сумата от още 3 000 лева, представляваща предявено чрез възражение, вземане с основание чл. 72, ал.1 ЗС, относно повишената стойност на процесния недвижим имот, в следствие от извършени от И. Б. М.- К. и З. А. К. подобрения на имота, като е отхвърлено направеното възражение за подобрения над размера от 13 000 лева до пълния претендиран размер от 13 320 лева.Потвърдено е решението в останалата обжалвана част,а именно,в частта,в която е : отхвърлен, като неоснователен иска на касаторът, действуващ със съгласието на попечителя си, за прогласяване, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, нищожността на договор за покупко –продажба на недвижим имот , обективиран в нотариален акт № 4/10.01.2008 год.; осъден е касаторът, действуващ със съгласието на попечителя си, да заплати солидарно на И. Б. М.- К. и З. А. К. сумата 10 000 лева, представляваща предявено чрез възражение вземане,на основание чл.72, ал.1 ЗС, относно повишената стойност на имота, предмет на иска по чл.108 ЗС, в следствие от извършени от тях подобрения на имота; признато е на И. Б. М.- К. и З. А. К. право на задържане върху имота предмет на иска по чл.108 ЗС до изплащане на горепосочената сума, на основание чл.72, ал.3 от ЗС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо съдаржанието на касационната жалба се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси : когато исковата претенция направена под формата на възражение не е индивидуализирана по вид,количество и единична цена,а е посочена като обща сума,следва ли съда да я уважи; когато в А. е вписан нотариален акт,чиито страни не са собственици на имота,а правния спор налага произнасяне на съда по исковата претенция за отмяна на въпросния нот.акт,следва ли съда да се произнесе изрично по отмяната на акта.
Ответната страна – И. Б. М.- К. и З. А. К. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и свои мотиви по иска с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД по отношение на договора за покупко–продажба от 10.01.2008г., обективиран в нотариален акт № 4, том І , рег. № 95, дело № 3/2008 г. Приел е,че договорът сключен при използуване на неистиски документ, удостоверяващ упълномощаване, е относително недействителен по отношение на мнимо представлявания. Липсата на воля за упълномощаване, не влече нищожност на сделката, сключена от лицето легитимирало се като пълномощник,тъй като сделката не е сключена при липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.1, пр.първо ЗЗД. Последиците от предприетите при липса на упълномощаване и без знанието на титуляра на правото, разпоредителни действия, се уреждат от чл.42, ал.2 ЗЗД. Сключената сделка е висящо недействителна по отношение на мнимо представлявания, като той разполага с правото да я потвърди в съответната форма, ако такава се изисква или пък да й се противопостави . Ако сделката не бъде потвърдена, тя става относително недействителна по отношение на мнимо представлявания, поради което последиците й не могат да му бъдат противопоставяни. Именно предвидената от законодателя възможност сделката да бъде ратифицирана, изключва възможността тя да бъде разглеждана като нищожна, тъй като нищожността уредена в хипотезите на чл.26 ЗЗД е винаги изначална и не може да бъде преодоляна по волята на страните. И тъй като в случай не е налице потвърждаване от страна на касатора – ищец,то продажбата извършена на 25.06.2004г. не прехвърля собственост по отношение на посочените в договора идеални части от имота,а купувачът Р. П. П. не би могъл да прехвърли собственост на Т. С. И. посредством договорите за дарение от 22.12.2006г.Не прехвърля в полза на последния право на собственост и договорът от 06.12.2007г. , тъй като посоченият като продавач И. А. И. / брат на ищеца/, не е притежавал право на собственост върху посочените 1/3 идеални части от процесния апартамент,поради което Т. С. и съпругата му С. И. не са станали собственици на имота, поради което не биха могли да прехвърлят това право посредством продажбата извършена на 10.01.2008г., по която купувач е ответницата И. Б. М.- К. .Обстоятелството, че продавачите по сделката от 10.01.2008г. не са били собственици не я прави нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а само непротивопоставима на действителния собственик на имота и тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка правото следва да е част от имуществото на прехвърлителя. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за собственика на имота, не се отразява на действителността на сключения договор за продажба в отношенията между страните по него. Такава сделка не противоречи на закона, нито го заобикаля, нито пък страда от друг порок визиран в чл.26 ЗЗД, който да води до нищожността й. От гледна точка на уговарящия купувач, продажбата би могла да бъде унищожаема, но само доколкото се установи, при това по негово искане, че при сключването й той е бил въведен в заблуждение.Поради изложеното е приет за неоснователен доводът на представителя на ищеца, че всички сделки на разпореждане, подробно описани по-горе са нищожни и е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на сключения на 10.01.2008г договор за продажба.Що се отнася до искането за отмяна на нотариалния акт на основание на чл.537, ал.2 ГПК, съдът е приел,че то не следва да бъде уважено, тъй като на отмяна по този ред подлежат само констативните, но не и конститутивните нотариални актове, дори в случай че се установи нищожност на договора за продажба.Тъй като решението,в частта,с която иска с правно основание чл.108 ЗС е влязло в сила ,поради необжалването му,съдът е разгледал възражението за подобрения и упражняване правото на задържане. Приел е ,че ответниците са владели имота на правно основание, което е било годно да ги направи собственици – договор за продажба, обективиран в нотариален акт и не са знаели, че праводателите им не са собственици,поради което те добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС са владели процесния недвижим имот,още повече,че не е оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС.Уважил е претенцията с още 3 000 лв., тъй като вещото лице, в своето заключение е посочило, че стойността на процесния имот се е увеличила именно с толкова. Потвърдил е решението и в частта, с която е уважено възражението на ответниците К. за упражняване на право на задържане.
Не е налице основанието по т.3,съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота следва да бъде посочено,че е налице многобройна и безпротиворечива практика,че правата по чл.72 ЗС, претендирани за подобрения, направени под формата на възражение за признаване право на задържане до заплащане стойността на подобренията се признават на добросъвестния владелец. За да бъде уважен иск по чл.72,ал.1 ЗС претендиращия ги следва да установи в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. В случай, че е бил недобросъвестен владелец, претенцията му следва да бъде квалифицирана по чл.74,ал.1 ЗС – като иск за присъждане на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. Точната правна квалификация на иска/възражение/ се определя от съда, с оглед твърденията. Правото на задържане представлява по своето естество едно субективно обезпечително право с акцесорен характер, което съществува само доколкото съществува вземането за подобрения и необходими разноски. Съдът се произнася с диспозитива на решението си по това право само ако го уважава, като последица от уважаване на възражение за подобрения в рамките на висящ процес по чл.108 ЗС. Подобрението на чужд имот е налице в хипотезите, когато владелецът на чуждия имот влага труд и средства и допринася на увеличение стойността на вещта. Както е посочено с разясненията на ППВС № 6/74 год., разпоредбите на чл.72-74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца. Неоснователното разместване на блага между правните сфери на лицето собственик и лицето – подобрител на чуждия имот е основанието да се иска възмездяване от страна на подобрителя за разликата в стойността на подобрената вещ преди и в резултат на подобрението, след като неговото владение е смутено ,респ. е отстранен от упражняване на фактическа власт по отношение на чуждия имот. Увеличената стойност на имота, съставлява разликата между цената на недвижимия имот без подобренията и пазарната цена със извършените подобрения. Отмяната, респ. изменението на охранителния акт могат да бъдат последица само от успешно проведен иск за конкретното гражданско право. Разпоредбата на чл.537,ал.2 ГПК аналогична на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ изисква да е бил уважен предявен от третото лице, чиито права се засягат от порочния охранителен акт, респ. от трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, иск за защита на спорното материално право.За да бъде отменен или изменен нотариалния акт за собственост , засягащ права на трето лице, следва със сила на пресъдено нещо тези права да са били установени по отношение на ползващото се от акта лице, а това предполага да е бил уважен срещу титуляра на нотариалния акт установителен или осъдителен иск за собственост. Това условие на закона няма да е налице,когато е отхвърлен иска с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД,защото иска с правно основание чл.537,ал.2 ГПК е акцесорен.За пълнота на изложението следва да бъде посочено ,че обосноваността на изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 268/16.11.2012 год. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр.д.№ 332/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: