О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№979
гр.София, 19.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 540/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. И. Д. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 52477 от 01.03.2010 год. срещу въззивното решение № ІІ-139 от 08.01.2010 год. по гр.дело № 546/2009 год. на Б. окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав. С него е отменено решение № VІІІ-739 от 20.07.2009 год. по гр.дело № 4394/2008 год. на Б. районен съд и е допусната съдебна делба при равни квоти между касатора и Д. Б. Г. на следните имоти: 1/ лозе с площ 0.995 дка, четвърта категория, м.”Б.”, имот № 049251 по плана за земеразделяне на[населено място], общ.К., при граници: имот № 049250-лозе на Н. В. Б., имот № 000212-полски път на общината, имот № 049252-лозе на Н. Г., имот № 049290-лозе на наследници на П. В. и 2/нива с площ 38.696 дка, четвърта категория, местността „Д.”, имот № 138019 по плана за земеразделяне на [населено място] при граници: имот № 000096-полски път на общината, имот № 138018-нива на Р. С. А., имот № 000097-полски път на общината, имот № 138020-нива на Т. Г. Я. и имот № 138021-нива на В. А. Б.. Със същото решение е отменен нотариален акт № 64 от 21.09.1995 год., т.ХІІІ, нот.дело № 6464/1995 год. на Б. нотариус в частта, с която Г. И. Д. е признат за собственик на земеделска земя, представляваща лозе с площ 0.995 дка – имот № 49251 в м.”Б.” и на нива с площ 38.800 дка в м.”Д.” имот № 138019 по плана за земеразделяне на[населено място], общ.К., до размера на ? идеална част от тези земеделски земи.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението, респ. за обезсилването му като недопустимо.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на въззивното решение с практиката на Конституционния съд с позоваване на решение № 14 от 10.11.1992 год. по к.дело № 14/1992 год.; решение № 7 от 04.06.1996 год. по к.дело № 1/1996 год.; решение № 10 от 06.10.1994 год. по к.дело № 4/1994 год. и решение № 4 от 16.06.2009 год. по к.дело № 4/2009 год.; б/ противоречие на решението на практиката на ВКС с позоваване на определение № 314 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 362/2009 год. І г.о.; решение № 1905 от 01.02.2002 год. по гр.дело № 1596/2001 год., ІV г.о.; Постановление № 1 от 13.07.1953 год. на Пленума на ВС; решение № 280 от 20.03.1992 год. по гр.дело № 116/1992 год. І г.о.; тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК по гр.дело № 1/2000 год.; решение № 268/22.03.1994 год. по гр.дело № 1348/1993 год. ІV г.о. и решение № 205 от 12.04.2001 год. по гр.дело № 147/2000 год. ІV г.о.
Ответникът по касация Д. Б. Г. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че страните са деца на Н. С. К., починала на 13.08.1956 год., като ищецът Д. Б. Г. е роден на 30.09.1942 год. с родители Н. Ст.К. и С. А. и е носел името Д. С. А., а през 1959 год. е бил осиновен от Б. Г. М. и М. С. Я./по мъж Г. М./ и името му е променено на Д. Б. Г..
Не е спорно, че с решение № 8063 от 19.04.1995 год. на ОСЗГ-гр.К., на наследниците на Н. С. К. са възстановени по ЗСПЗЗ процесните земеделски имоти – лозе от 0.995 дка в м.”Б.”, имот № 049251 и нива от 38.696 дка в м.”Д.“, имот № 138019 по плана за земеразделяне на[населено място], общ.К., въз основа на което на 21.09.1995 год. касаторът Г. И. Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание чл.483, ал.1 ГПК/отм./ и чл.27 ППЗСПЗЗ на процесните два имота /както и за други два земеделски имота/ № 64, т.ХІІІ, нот.дело № 6464/1995 год. на Б. нотариус.
Въззивният съд е допуснал съдебна делба на двата земеделски имота, като е приел, че възстановените с решение № 8063 от 19.04.1995 год. на ОСЗГ-гр.К. на наследниците на Н. С. К. имоти съставляват новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от Преходните разпоредби на Закона за наследството във връзка с чл.1 от същия закон и че към момента на откриване на наследството на Н. С. К. – 13.08.1956 год., качеството на нейни наследници по закон са имали двете й деца /страни по настоящото делбено дело/. Според окръжния съд, кръгът на законните наследници при възстановена собственост върху имоти, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя съобразно чл.1 ЗНасл. – в момента на смъртта на наследодателя. Въззивният съд е приел, че възражението на касатора за придобиване на имотите по давност е направено извън преклузивния срок за делбеното производство – първото по делото заседание и че не следва да бъде разгледано, но за пълнота е отбелязал, че същият съделител не е представил доказателства, от които да се направи извод, че е владял имотите по отношение на другия съсобственик явно и необезпокоявано в продължение на повече от десет години, за да се приеме, че ги е придобил по давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Конституционният съд не е част от съдебната система и постановените от него решения не се обхващат от понятието практика на съдилищата в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Процесуалният закон не е предвидил противоречието с практиката на Конституционния съд като основание за допускане на касационно обжалване на въззивните решения, поради което не следва да се обсъжда дали е налице или не твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 14 от 10.11.1992 год. по к.дело № 14/1992 год.; решение № 7 от 04.06.1996 год. по к.дело № 1/1996 год., решение № 10 от 06.10.1994 год. по к.дело № 4/1994 год. и решение № 4 от 16.06.2009 год. по к.дело № 4/2009 год. на Конституционния съд. Отделно от това, твърденията в т.1 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване за нарушено право на защита на касатора с отмяната на издадения в негова полза констативен нотариален акт за собственост, без да е било поискано по делото от ищеца и без актът да е бил оспорен от него, не сочи и на наличие на противоречие на въззивното решение с определение № 314 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 362/2009 год. на ВКС, І г.о. Това е така, защото констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот се ползва с доказателствена сила, която не е необорима и всяко трето лице може да доказва, че титулярът на акта не е собственик, като за това доказване не важат правилата за оспорване истинността на документ. Освен това, с нарочна молба, разгледана в заседанието на първата инстанция на 12.05.2009 год. ищецът е оспорил съдържанието на нотариален акт № 64, т.ХІІІ, нот.дело № 6464/1995 год., като е представил и доказателства в подкрепа на това свое възражение. На следващо място, видно от диспозитива на въззивното решение, споменатият констативен нотариален акт е бил отменен, но не за всички, описани в него четири имота, а само за процесните два земеделски имота, и то до размера на притежаваното от неговия титуляр право на собственост върху тях.
Макар и непрецизно да е посочил, че възражението за придобиване на процесните имоти по давност е направено от ответника/сега касатор/ извън преклузивния срок, въззивният съд го е обсъдил с оглед на неговата основателност, като е посочил, че съделителят не е представил доказателства, от които да се направи извод, че е владял имотите по отношение на другия съсобственик явно и необезпокоявано в продължение на повече от десет години, поради което и не може да се приеме, че е придобил собствеността по давност. Ето защо, решение № 280 от 20.03.1992 год. по гр.дело № 116/1992 год. на ВС, І г.о., според което възражението за придобиване по давност може да се прави за първи път и във второинстанционното производство, не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, щом като страната изобщо не се позовава на представени от нея доказателства за изтекла придобивна давност.
Не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с т.19 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Не може да се приеме, че окръжният съд не е преценявал самостоятелно фактическия и доказателствен материал по делото и че не е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, нито че формално е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Осъществената от въззивния съд правораздавателна дейност е решаваща, а не контролна и липсва противоречие с т.19 от тълкувателния акт на ОСГК на ВКС.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят твърди, че липсва съдебна практика по въпроса дали напълно осиновеният е носител на правата по чл.91а ЗНасл., което според него налага необходимост ВКС да се произнесе по критерия за единното разбиране и прилагане на закона при подобни казуси.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с т.5 от тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 год. по гр.дело № 1/1998 год. на ОСГК на ВКС, според която: „В новооткритото наследство по смисъла на чл.91а от ЗНасл. се включват всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общите и народните съвети в периода от 09.09.1944 год. до 1989 год. и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл.2, ал.2 от З./ДВ, бр.107 от 1997 год., изм. бр.45 от 1998 год./ и чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ/ДВ, бр.98 от 1997 год./”. В съобразителната част на тълкувателното решение се подчертава, че с фикцията „новооткрито наследство” се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Според тълкувателния акт, получава се хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството. Посочено е, че правото да получат и тези имоти се признава на вече призованите към наследяване към момента на откриване на наследството /чл.1 ЗНасл./.
В процесния случай, императивното пренормиране на заварените осиновявания с изменението на ЗЛС от 1961 год. не е относимо към спора, защото ищецът е бил призован да наследи рождения си родител към 13.08.1956 год., т.е. преди извършеното осиновяване от 29.06.1959 год. Д. Б. Г. е наследил от майка си процесните земеделски земи, преди да бъде осиновен. Формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос дали пълно осиновеният наследява рождения си родител с оглед чл.91а ЗНасл. не обосновава необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290, ал.1 ГПК, тъй като макар и да е от значение за изхода на спора по делото, засяга само конкретното касационно производство и не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-139 от 08.01.2010 год. по гр.дело № 546/2009 год. на Б. окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, по жалба вх.№ 52477 от 01.03.2010 год. на Г. И. Д. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/